И да се обичаме...
Имам си една мечта. Реших да я споделя с теб, драги читателю, като се надявам ти да ме разбереш. Тя не е някаква особена или неизпълнима. Мечтая за едно момче. Мечтая да живеем заедно в апартамента на баба ми на първия етаж. Да си живеем като семейство и да се обичаме. Вечер да стоим до късно в една и съща стая и да си говорим, и да си споделяме. И да се обичаме. И в ранните часове, след дълги разговори, да си легнем в едно легло и да заспим, слушайки дишането на другия. А на сутринта, когато се събудя, да го целуна по бузата. Да стана, да се измия и да отида да сваря вода за кафе в кухнята. И докато чакам водата да се стопли, той да дойде и да ме прегърне в гръб, и да ме целуне по врата. И да се обичаме. А после да седнем да изпием кафето си, подпрели ръце на масата, вплели пръстите си, гледайки се в очите. И да се обичаме. После всеки да потегли, за да свърши задачите си. Вечер да се прибираме уморени, но щастливи. Да вечеряме заедно и да си говорим за отминалия ден. Да си имаме доверие. И да се обичаме. После да оправим леглата си и с чаша какао да седнем на пода в стаята. Да си говорим много, докато не се уморим и не си легнем. Да заспиваме обгърнати от ръцете на другия, спокойни, нежни. Да бягаме в съня си един към друг. И да се обичаме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Арие Todos los derechos reservados
