Отваряш очи и виждаш усмивката на слънцето, лицето му. Край на приказката, някой вижда задника му. Обърни глава, подушваш ли мършата и непочтеността, виждаш ли труповете... поиграй си с тях. Ядеш, пиеш, псуваш, тропаш на флейтиста горе и пак се връщаш към жалкото си същестеуване. Ще лягаш ли? Процедурата е същата... само че ще има един труп повече! Лека нощ, изрод... убийте човека, забранил Коледата!
© Борислав Соколов Todos los derechos reservados