И си говоря сама...

От известно време не мога да спя.

В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.

От известно време не мога да спя.

Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.

От известно време не мога да спя.

Болезнено ярките пъстри очи тихо слягат пепелта от изпепелените сили. Може би просто не мога да се овладея.

От известно време не мога да спя.

И си говоря сама.

А не чувам никакви думи.

И ме е страх.

Понякога очите му проблясват пъстросмарагдени като полузабравени съкровища, после потъват в душата ми и оставят безсмислена диря.

И пак не мога да спя.

И душата ми изгаря.

И си говоря сама...

30.01.2016