31 янв. 2016 г., 17:51

И си говоря сама...

860 1 0

От известно време не мога да спя.

В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.

От известно време не мога да спя.

Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.

От известно време не мога да спя.

Болезнено ярките пъстри очи тихо слягат пепелта от изпепелените сили. Може би просто не мога да се овладея.

От известно време не мога да спя.

И си говоря сама.

А не чувам никакви думи.

И ме е страх.

Понякога очите му проблясват пъстросмарагдени като полузабравени съкровища, после потъват в душата ми и оставят безсмислена диря.

И пак не мога да спя.

И душата ми изгаря.

И си говоря сама...

30.01.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...