24 mar 2024, 9:07

И утре е ден

  Prosa » Relatos
926 2 5
1 мин за четене

        Нареди се с полупълната количка на опашката. Само две каси работеха, беше времето, когато се сменяха смените. Когато наближи лентата, преди да качи продуктите на нея, избута количката встрани към неработещата съседна каса и взе само бутилката бира и пакета хляб. По-късно някой служител щеше да разкара продуктите обратно по местата им.

 

        - Добър ден! И две кутии оранжева карелия, заповядайте! - надигна се касиерката да вземе и ѝ подаде цигарите.

 

        Жената подаде една шепа монети, взе си бирата, хляба и цигарите и тръгна към изхода. Беше ги преброила както винаги.

 

        Излезе пред входа на припек, отвори хляба и извади три нарязани филии наведнъж, затвори останалия и мушна плика някъде под голямото яке. Захапа филиите, отвори бирата и жадно отпи и примляска, примигвайки срещу засмянато слънце. Като изяде филиите, извади цигарите от джоба и запали. В едната ръка с цигарата, в другата с бирата, бавно се понесе покрай трамвайната линия към подлеза на метрото.

       

        След малко една симпатична жена на средна възраст щеше да пресреща излизащите на стълбите, пристъпвайки с клатеща се походка, прикрепила под мишница бутилката бира и протегнала другата с отворена длан:

         - Добри хора, дайте левче да си купя хляб, Бог да ви благослови!

 

         И утре е ден, и утре ще трябва да се яде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Niki_art (Николай Василев) - така е, Ники. Прототипът е реален. Все по-често ги срещаме. И ако се правим, че не ги забелязваме и избягваме да говорим и пишем за тях не означава, че ги няма. Благодаря ти!
  • Много тъжно, но истинско, Пепи!
  • Адаш - Има ли друго животно в природата, което само да върви срещу себе си? Уж сме с разум, но май само ни пречи. Останалите живеят по нейните закони.
    Благодаря!
  • Ооох, до болка познато ежедневие,... но е вярно, .''.И утре е ден, и утре ще трябва да се яде. ''
  • 💙 😘 ❤️ Благодаря!

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...