И утре е ден
Нареди се с полупълната количка на опашката. Само две каси работеха, беше времето, когато се сменяха смените. Когато наближи лентата, преди да качи продуктите на нея, избута количката встрани към неработещата съседна каса и взе само бутилката бира и пакета хляб. По-късно някой служител щеше да разкара продуктите обратно по местата им.
- Добър ден! И две кутии оранжева карелия, заповядайте! - надигна се касиерката да вземе и ѝ подаде цигарите.
Жената подаде една шепа монети, взе си бирата, хляба и цигарите и тръгна към изхода. Беше ги преброила както винаги.
Излезе пред входа на припек, отвори хляба и извади три нарязани филии наведнъж, затвори останалия и мушна плика някъде под голямото яке. Захапа филиите, отвори бирата и жадно отпи и примляска, примигвайки срещу засмянато слънце. Като изяде филиите, извади цигарите от джоба и запали. В едната ръка с цигарата, в другата с бирата, бавно се понесе покрай трамвайната линия към подлеза на метрото.
След малко една симпатична жена на средна възраст щеше да пресреща излизащите на стълбите, пристъпвайки с клатеща се походка, прикрепила под мишница бутилката бира и протегнала другата с отворена длан:
- Добри хора, дайте левче да си купя хляб, Бог да ви благослови!
И утре е ден, и утре ще трябва да се яде.
© П Антонова All rights reserved.
