I WANT TO BREAK FREE

(“OLDIES” BONUS TRACK 4)

…I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies
You’re so self satisfied I don't need you
I’ve got to break free
God knows God knows I want to break free

Ive fallen in love
I’ve fallen in love for the first time
And this time I know it's for real
I’ve fallen in love yeah
God knows God knows I’ve fallen in love…

Queen

  Здравей, Иване! Знам, че отдавна не съм те наричала така. В началото ти говорех на „Вие”. После... после, когато всичко бе започнало, беше за мен Ваньо, Ванка, Ванчо и много други мило-глуповати прякори, които нямат място в това писмо... По-късно престанах да те назовавам. Някак си всички имена се бяха изтъркали. Не знам защо стана така. Но вероятно така се случва винаги. В един момент нито знаеш как да наречеш човека до себе си, нито имаш нужда от това...

  Сигурно не си се учудил особено, когато си видял това писмо на бюрото до компютъра. Ще ми се да вярвам, че не ти е развалило настроението и кафето не е заседнало на гърлото ти. Все пак ти чакаше това писмо, нали? Защото нямаше смелост да го напишеш сам. Не, не ти се сърдя. Все някой трябваше да го направи. Просто аз имам повече време. И пиша малко по-добре.

  Искам да ти кажа, че тези десет години с теб не бяха малко. Не защото бяха десет, а защото бяха с теб. Никой никога няма да може да ги изтрие от тетрадката на паметта ми. Защото не са записани с молив, а с кръв. (Извини ме за патетичната метафора – знам, че не ги обичаш.) Същата кръв, която изтече от мен, след като правихме любов за първи път. И от устната ти - когато те ударих. Не, не съжалявам за нито една капка наша кръв.

  Сигурно се питаш кога разбрах, че всичко свършва? Дали когато се връщаше, пропит от чужда миризма? Или когато усещах, че понатежалото ми тяло е просто пречка между теб и телевизора? Не – когато осъзнах, че никой от двама ни вече няма да пусне кръв на другия. Всичко щеше да бъде спокойно и безопасно. Завинаги.

  Аз не мога така. Историята нa моя живот може да бъде писана само с кръв. Не искам твоята, а и ти вече не можеш да ми я дадеш. Остава ми само своята собствена. Затова ми дай свободата да разполагам с нея.

  Да, искам да бъда свободна!

  В този момент аз съм един крачещ съсъд, готов да отнесе онова, което е останало от кръвта ми, някъде далеч, далеч. Където този съсъд сигурно ще бъде разлян. Или може би счупен.

  Да, влюбена съм. За първи път. Не, не го казвам, за да те нараня и да зачеркна онези десет години. Просто всяка любов е първа. Не знам дали ще ме разбереш...

  И не ме питай кой е той. Той няма име. Просто сърце с топла кръв, която копнее да бъде разляна. Само това.

  Няма да чуеш повече за мен. Мисля, че така е най-добре. Нека не пишем в животите си сиви и тъжни редове с молив. Те не го заслужават, нали?

  Kолата му е долу пред блока. Отваря вратата, поглежда нагоре и се усмихва. Виждам го дори от 12-тия етаж.

  Трябва да тръгвам. Аз обръщам страницата.

  А ти... ти си я обърнал отдавна.

За последен път твоя:

Мария