14 mar 2021, 7:30

III глава - Финал 

  Prosa » Relatos, Ficción y fantasy
823 0 0
19 мин за четене

 Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!? 

   -М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скрила зад едно дърво и наблюдавах как Уендиго вървеше бавно към поредната си уплашена жертва-Михаела. Той изплези дългия си кървав  език и започна да се смее зловещо. Михаела падна на земята и единственото нещо,което можеше да прави в този момент бе да отстъпва  назад,водена от страха да не бъде убита и разкъсана. Тя беше притисната и нямаше накъде да избяга. Макар и да не я харесвах,бързо си дадох сметка какво трябваше да направя-трябваше да я спася! Спрях се пред дървото и извадих огнестрелния пистолет от джоба на черните си дънки,който Ед ми даде преди да тръгна. Мислено му благодарих  и с всичка сила извиках:

   -Хей,Уендиго!Остави Михаела намира! 

   Чудовището се обърна към мен и остави Михаела. То започна да върви срещу мен и проговори с демонския си глас:

   - Нима смяташ,че можеш да ме спреш,така ли наивно дете?! Аз съм страшилището на тези гори,носещо страшната слава на цяла Канада!

   -Достатъчно Уендиго! Твоите престъпления спират до тук!-извиках аз

  -О,нима? А откъде си толкова сигурна?!!-продължи да говори чудовището 

   Бях като унемяла. Не знаех какво да правя. С космическа скорост Уендиго ме събори на земята и хвърли пистолета,който държах настрани.

   -Този път никой няма да може да те спаси!

   Започнах да се противопоставям. Борих се със всички сили,ала той бе прекалено силен. Обхвана цялото ми гърло с двете си дълги ръце и започна да ме души. Причерня ми.Отивах си.

 -Глупаво момиче! Вече ми падна в ръцете!

 Точно преди да забие острите си изписани зъби в тялото ми,някой се провика:

 -Пусни я! Незабавно!!-изрече чудатия глас 

  Спомних си! Това бе Михаела! Уендиго се обърна и запристъпи към нея. Михаела бързо ми подхвърли пистолета и аз го насочих към звяра. Все още в трезво състояние хванах пистолета ,колкото се може здраво и бързо нанесох рани по тялото му. Той изпищя от болка и се строполи на земята. За да бъда сигурна,че няма да се възстанови веднага ,го прострелях още няколко пъти. Вече лежеше неподвижно на земята,но въртеше очните си ябълки по зловещ и страховит начин,все едно бяха колела. Знаех,че е за кратко. Ужас! Патроните бяха намалели значително и то само за броени минути! Напрежението се покачваше със всеки изминал момент.Установих,че ми бяха останали само три патрона. Михаела дойде до мен и ме изправи.

 -Благодаря ти!-прошепнах аз

 -Аз ти благодаря!-отвърна тя 

 Уморена със затаен дъх казах на Михаела,че бързо трябва да напусне гората.Тя,обаче отказа:

 -Не! Заедно сме тук! Няма да те оставя в ръцете на този психопат!

 -Михаела,това не е психопат,а чудовище! Но знаеш ли какво?!-попитах я аз

 -Какво?

 -Права си,тук двете сме заедно! 

  Уендиго започна да се изправя на крака и тръгна срещу нас. По инерция придърпах към себе си по-близо Михаела и бързо й обясних какво съм намислила. Тя се съгласи с мен и двете стиснахме здраво ръцете си една в друга. Погледнах към нея и в този момент гръмнах веднъж в небето. Създанието се хвана за ушите и започна да пищи. След това го прострелях с останалите два патрона в тялото и то падна окървавено и неподвижно. Хванах Михаела под ръка и двете се завтекохме извън гората. Вече бяхме в извън всякаква опасност.Тъй като беше доста уплашена,реших да я заведа при Ед.Можеше пък и да се успокои. Знам ли? Погледнах към часовника си-По дяволите! Показваше 19:45. Ед със сигурност се беше притеснил!

                                          

                                                                                                .........................................................................................................................................

  20:00 часа. Вече бяхме пред вратата на Ед. Михаела се зачуди защо не пожелах да вляза вътре.

    -Гледай сега!-отвърнах й аз

     Само с един ритник отворих вратата на малката дървена къща и отвърнах:

   -Хей,Ед! Как си,браточка?! 

    Ед подскочи на място с гореща чаша кафе и се оля целия. Боже,всичките му дрехи сега бяха,залети с кафе,дори косата му!

   -Хлапе,къде беше?! Уплаши ме до смърт! И моля те,научи се първо да чукаш на тази врата! Целият съм залят с горещо кафе!-отвърна той 

   Но вместо да му отговоря,аз се завтекох към него и го прегърнах. Той много се учуди,но не се отдръпна. 

   -Прегръщам те сега,защото нямах време да го направя в бързината,когато трябваше да отида в гората-казах му аз

   -Знам,хлапе.Знам

    Михаела тихо затвори вратата и плахо пристъпи напред. Казах й,че няма от какво да се притеснява. Така Ед и Михаела се запознаха. В същото време го помолих Михаела да остане малко при него,за да се успокои.Слава богу, той нямаше нищо против. Останахме малко при Ед и му разказахме всичко,случило се в гората. Той остана в шок. Не каза нищо. Погледнах отново към часовника си:22:35. Беше време да си тръгваме.   

                                                                                     ...........................................................................................................................................................

           Изпратих Михаела до тях и се прибрах у дома. Минавайки край огледалото,преди да си легна,забелязах,че имам синини по врата-хмм,как пък не ги бях забелязала?! Е,няма значение! Тъкмо,когато се приготвях да си лягам,получих странно съобщение от непознат за мен номер. Веднага проверих съобщението. На него пишеше:,,Ед има новина за нас! Иска утре да отидем при него възможно най-рано! Пиши ми,когато си се събудила!" Номерът ми беше непознат,нямаше нито снимка на този човек,който ми изпрати това съобщение,а и защо говореше в множествено число? Странна работа! Затворих очи и заспах.   

   

                                                                                                   А ти позна ли ме?! 

   Часът беше 9:30 сутринта. Тъкмо бях отворила очи и започнах да се приготвям. Изведнъж телефона ми извибрира. Отново непознатия номер от снощи. Беше ми изпратил кратко,но ясно съобщение:,,Хайде,при Ед съм! Чакаме те!"  Нямах си и никаква представа кой беше това. Затова закусих по-бързо от обикновено,измих си зъбите,облякох чифт нови дънки с черна блуза и си сложих топло яке. Затворих входната си врата,като я заключих два пъти и прегледах съобщението отново.

  -Да видим кой си ти,непознати!-казах си аз и тръгнах към къщата на Ед. След час уморително ходене,стигнах до къщата му.Но този път реших да направя така,както той искаше -застанах пред дървената врата на къщата му и почуках най-вежливо. Отговор дойде веднага.

  -Влез,хлапе!-каза Ед

  Влизайки в дома му,веднага забелязах,че тя беше там,Михаела.    

  -Какво правиш тук?!-попитах с нервен глас 

  -Хлапе,моля те,успокой се!-допълни той.Тя вече е от екипа. 

   Не можех да повярвам какво казваше Ед.Трябваше да кажа нещо:

  - Първо Леон,а сега и Ед ли,Михаела?! И него ли ще погубиш?! 

   Михаела започна да плаче,но за първи път не ми стана жал за нея.

   -ДОСТАТЪЧНО!-извика Ед. Сега и тримата работим заедно по въпроса. ЯСНО ЛИ Е?

   -Добре! Но го правя, само защото искам чудовището да се махне! 

   -Та,така! Момичета,събрах ви тук,защото

   -Имаш предвид,че си ни извикал,не че си ни събрал,Ед-прекъснах го аз

  -Да,хлапе! Та извиках ви тук,тъй като...

    В този момент някой отвори вратата на къщата.Това беше шерифа на града.

   -Шерифе!-откликнахме едновременно  с учуден глас,аз и Михаела 

   -Уфф! Сега ще ми позволите ли да си довърша речта,ако може?!-изпъхтя Ед

    Шерифът влезе и затвори вратата внимателно след себе си. Изкашля се фалшиво,за да привлече вниманието на всички ни и каза:

   -Ед,дойдох с всички мъже от града,както пожела! В момента чакат отвън. Какъв е плана,колега?

    -Чакайте,каква група от мъже?-попита Михаела

    -Да,и какъв план и какъв колега? Ед,за какво говори шериф,а,шериф..

     -Стоун-допълни шерифът

     -Благодаря,Ви-отвърнах смутено аз и попитах Ед за какво говори шериф Стоун

     Ед ни разказа,че преди работил със шериф Стоун по много случаи с него,свързани с престъпността в града. Но когато се появил случая с Уендиго и загубил кучето си,той напуснал   работа.

    -Защо не си ми казал досега,Ед? Защо?-попитах го аз

   -Бях твърде засрамен,за да ти го кажа-допълни той.  

    Настъпи кратко мълчание. Шериф Стоун проговори:

    -Е,партньоре! Какъв е плана,хайде казвай! Хората чакат!  

    Ед погледна всички ни и с ентусиазъм обясни какъв ще бъде нашия план. След дълъг проведен разговор,всички излязохме навън и застанахме на стълбите,намиращи се пред къщата.Стоун проговори:

  -Приятели,времето настъпи! Време е да сложим край на всичко това! 

  -И ще убием чудовището ,завинаги!-допълни Ед

   Двамата с Михаела ми дадоха думата и аз промълвих високо:

  -Тази вечер ще убием Уендиго! Кой е с нас?!

   -Да,да го убием,да убием чудовището!-крещяха всички мъже.Сред тях млади и стари.

   Обърнах се и попитах Ед дали хората знаеха за плана.Той отговори,ч,е да. 

    Час-14:50

    -Уендиго,идваме за теб!-прошепнах аз   

                 

                                                                                           Мразя те, По дяволите?!!!  

      Стоях пред къщата на Ед,седнала на твърдите стълби.Тъкмо си мислех за плана,когато Михаела дойде внезапно при мен. Седна на разстояние от мен и се опита да завърже някакъв разговор,но без особен успех. Прекъснах нейното колебание:

  -Какво искаш?!-попитах я с твърд глас

  -Ами аз само исках да ти кажа,че съжалявам наистина,за всичко. За Леон,за това,че те тормозих винаги на училище и че...-започна тя

  -Мамка му,млъкни!!! Знам,че се преструваш! Ти не съжаляваш Михаела и то за нищо! 

  -Не,моля те,Рали,изслушай ме! Не е така,както казваш! Разбрах грешката си и..

  -Не,не си!Заради теб момчето,което харесвах някога,сега е мъртво!!! Той е мъртъв! Обичах го истински!! Как можа да го целунеш и после най-нахално да дойдеш при мен и да ме погледнеш в очите,,не те ли досрамя малко,а?!!Как аз можах да ти повярвам и да ти се вържа на номера?! Ти си долна,подла и гадна!!! Мразя се за това,че ти повярвах,но теб те мразя повече заради ,това което ми причини!! По дяволите,МРАЗЯ ТЕ!!!-изкрещях аз

     След това се качих по стълбите и отидох при Ед,като тръшнах вратата с всичка сила,и оставих Михаела да седи сам сама на стълбището. Ед се уплаши от внезапното яростно хлопване на вратата,но слава богу,този път не пиеше нищо. А шериф Стоун беше с мъжете и им обясняваше за пореден път плана. 

 Час-17:36

 Настъпи време-аз и Михаела трябваше да тръгваме. Все пак,Уендиго трябваше да надуши стръвта по някакъв начин,нали???

             

                                                                                         Време е!

    Час-18:00

    Място-горите на Канада    

                      

                   Тръгнахме към горите. Вече беше тъмно. Въпреки че Михаела беше разбита от моето държание,а аз ядосана на нея,двете се хванахме за ръка и пристъпихме към дълбоката част на гората. Докато вървяхме,забелязахме много следи от големи нечовешки отпечатъци,оставени на земята, и почти унищожени дървета-едни бяха изкоренени от земята , на други бяха оставени пресни следи от остри нокти по корите на дърветата, трети пък бяха покрити с кръв. Не след дълго чухме заплашително ръмжене,а след това и зловещо кикотене,идващо някъде от сенките на дърветата,последвано от странно шумолене из храстите. Да,това беше той! Аз и Михаела се погледнахме и зачакахме чудовището да се появи. Отново зло кикотене,странно шумолене,звуци на стържещи се нокти и други подобни продължиха да ни изтезават психически. Най-накрая Уендиго се появи пред нас.Излезе от сенките и застана на четирите си крака. Хладнокръвно извадих пистолета на Ед,който ми даде с цели 13 патрона и го насочих към него.С цялата си сериозност му отвърнах:

 -Свършено е с теб,Уендиго!Тази вечер напускаш завинаги нашия свят! 

  Преди създанието да се изсмее отново,докоснах скритата слушалка в едното си ухо и казах на Ед да задейства  началото на нашия парад. Всички мъже от града се събраха и заобиколиха Уендиго в кръг,като носеха факли с поддържащ огън. Шерифът и Ед също се показаха и застанаха на началните си места-Шериф Стоун отляво,Ед-отдясно. 

  -Какво се случва?-попита чудовището,неразбирайки 

  -Това,което се случва! Хора,палете,сега!-изкрещях аз

  Една част от мъжете започнаха да изгарят чудовището един след друг,друга част от тях започнаха да го прострелват с огнестрелни оръжия. Накрая Шериф Стоун простреля чудовището в сърцето и то падна неподвижно. Бързо нарисувахме кръг около него и го посипахме със сол. Сложихме  запалени свещи из всеки ъгъл на кръга и зачакахме заклинанието да се случи. Уендиго стана на прах. Ед бързо ми подаде една урна и ми каза да събера праха и останките на чудовището. Сложих и снимките,които той ми беше дал в урната и ги запалих. След това всички отидохме до най-високия връх на гората. Ед каза:

 -Забравете за Уендиго!Спомените и страха го карат да оцелява и да не умира. Не му позволявайте да се храни с вашите страхове и слабости! Хлапе!-обърна се той към мен

-Забрави за чудовището,всичко,което се е случило,сякаш нищо от това никога не е било реалност.Забрави за снимките и най-вече за изгубената си любов-Леон! Така ще бъде най-добре за всички ни,повярвай ми!

 Поех си дълбоко дъх и мислено се сбогувах с Леон и ужасяващите неща,случили се тъй наскоро. Казах:

 Добре! Приятели,съберете се всички и се хванете! Изсипвам всичко от урната и казваме заклинанието!

 Всички се хванаха за ръце.Бързо отворих капака на урната и изсипах всичко от нея. 

-Приятели,сега!-изкрещях аз

  Хванахме се всички за ръцете и повторихме следното три пъти:,,Уендиго,тръгни си!,Уендиго тръгни си!!Уендиго тръгни си!!!!" 

  Изведнъж небето стана алено-червено. Сякаш кръвта на всички убити хора и животни се бе сляла в едно и образуваше кърваво небе. Макар и малко уплашени всички стояхме заедно,хванати за ръце. Образ на зъл дух се появи в небето и  извика яростно. Урната се вдигна високо в небето и се счупи на хиляди малки парчета.Образът изчезна,а с него и кървавото небе.Всичко отново беше нормално!!!! 

  Сега крещяхме от радост и се прегръщахме доволни,че всичко беше свършило.След забавата хората започнаха да си разотиват.Останахме само ние четиримата-Аз,Ед,Михаела и Шериф Стоун.Никой друг. По едно време Ед ме дръпна настрани и каза:

 -Мисля,че имате за какво да си говорите с Михаела! 

 -Знам,Ед!Знам!

 -Още ли й се сърдиш?-попита ме той

 -Честно да ти кажа,когато се сбогувах мислено с Леон,ми олекна доста. Мисля,че тя не е виновна за смъртта му-допълних аз. Но не й казвай още.Аз ще й кажа,още утре!

 -Добре

 Час:23:51  

                                                                                                           Прощавам ти

   Сутрин.Аз и Михаела отидохме на мястото,където беше убит Леон и му занесохме цветя. Положихме ги и помълчахме за минута. След известно време Михаела проговори със сълзи на очите: 

 -Прости ми,Рали! Разбрах,че съм постъпила грешно и несправедливо спрямо теб! Разбрах,че в живота има много по-ценни неща от това да отмъкнеш нечий любим.

 -Михаела,няма как да поправим стореното,но има начин да променим бъдещето! Да,ти постъпи гадно,но вината не е твоя! Просто е било неизбежно! Аз пък  можеше да не се затичвам към гората тогава,

 - Можеше да бъде избегнато,ако не го бях целунала.Прости ми,наистина!! 

 -Прощавам ти,прости ми и ти,Михаела!-изрекох аз

 -Прощавам ти-отвърна тя 

   Прегърнахме се си казахме чао.Разбира се,не станахме най-добри приятелки,но вече не бяхме и врагове.Разделихме се с добри пожелания и всяка от нас пое по своя  път. А що се отнася до Ед и Шериф Стоун-Ами Ед отвори малко заведение за хранене,а Шериф Стоун стана главен командващ в полицията.  

 Ха,мисля,че на това вече му се вика хепи енд! Ами Вие,какво мислите?

© Ралица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??