И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празния взор. Циничния дух. И светът отново бе ухаен. Но аз бях загубил свойто обоняние.
Но това е минало, неважно. И остава само като спомен. Защото има нещо ново, което ме възпира да се свия и умра. Това, че сивият ми гняв почервеня. И се превърна в един безсмъртен ров. И ще започна пак да дишам. Защото знам, отвъд вселените от кал има свят от злато и коприна. И мойта вяра е безсмъртна. 
Плодовете на безкрайните години труд са тук. Дупката през тоновете кал ме възроди в този нов, прекрасен свят от злато и коприна. Молекулите на външен въздух галят всеки прешлен. И потъвам с радост в сребърните капчици роса. 
Златното слънце се скрива. И над мен се спуска исполин. И аз, досущ като Икар, ще бъда смазан от моята мечта. Но вие, хиляди неверници, глупци в калта, не разбирате. Аз, макар и да съм смазан, пробих през тонове лайна. И докоснах слънцето. Помирисах въздуха. И плувах в роса. И ако е това цената, то нека мойто прешленестто тяло стане част от калта.
***
/смяна на гледната точка/ 
Настъпих червей. 
Навярно знаете, че пламъка е само окисление. И слънцето е топка газ. И чудесата са само фокуси, извършени пред идиоти. И поезията е само опит да кажеш нещо тъпо, без да му личи, че е. И че хероина бие любовта 1000 към 1 . И че всеки герой е преуспял престъпник или егоманияк. И че няма смисъл да се борите за рая, защото едва ли ще прекарате много време там, преди да се наситите на всяко удоволствие, което може да ви предложи и да надживеете всеки смисъл, който може да ви даде. 
Ако някой като мен е бил в трапа на окислението, на топката газ, на фокусите, на загубената магия на словото и е излязал някак, нека моля каже как.
***
Вчера сънувах клише. Принудих те да убиеш коте, за да отидеш в ада . За да прекараш вечността с мен.
***
Не искам да се събудя и да осъзная, че най-голямата борба на живота ми е била с високия холестерол. И най-големия риск, който съм поемал, е бил свързан с пресичането на Цариградско. Искам да се взривя и да усетя свободата на всичките ми частици. Искам да пътувам с кораб от остров на остров и да рисувам насекоми. А после да измисля еволюцията.
***
ЕТ МАЧИБО
***
Най-вероятно не знаеш, че всеки път, когато докосвам пъпа ти, всичките ти малки косъмчета настръхват. Искам да те кача с мен на ракета и да полетим към Марс. Мисля, че ако вече не си научила, сега е момента да разбереш, че се забъркваш с егоистично чудовище. Защото искам да видя себе си с крилата на Икар, докосващ слънцето, но искам да те има до мен. Защото когато пламъкът беше окисление, ти беше сламката магичност, за която се държах. И няма да те пусна.
Но не можем да продължим да караме по магистралата защото знам къде отива. И не искаме да стигаме там. Защото сивият ми гняв ще ни завладее. А и ти ще изгубиш своята магичност.
***
И сега усещам, че има нещо ново. Знам, че отвъд вселените от кал, окислението ще е пламък. Топките газ ще са звезди. Фокусите ще са чудеса. И наистина се надявам, ти, прекрасно късче магичност, да си с мен там.
***
/смяна на гледната точка/
Настъпих червей.