Има ли пилот в самолета?
Всеки квартал, село или каквото и да е, що-годе, големичко струпване на човешки индивиди, си има определена йерархия. Освен лидер, приближени нему, и разни други персонажи, винаги се откроява един пъстроцветен образ. Този на местния идиот( преди известен като шут)! Обикновено той е около, или над средната възраст, понякога е дърт ерген, но има случаи, когато е бивш нечий съпруг, натирен от семейното огнище заради идиотията му( разбирай странностите му). В много случаи ( спомнете си Вазовия Мунчо) той говори, или по-скоро мучи неразбрано, но винаги уцелва точния момент, в който да каже истината право в очите на ония, които най-много се страхуват от нея!
В наше село, тая роля се изпълнява от Маринчо. Местната легенда твърди, че въпросното лице в младостта си, бил старшина във военно поделение. Ама си намерил белята в лицето на някакви стари войници, с които се заял точно преди уволнението им. Ония пичове му метнали в тъмното едно одеало на главата, и го помлели от бой. След тая ситуация Маринчо леко изместил център и бил скоропостижно инвалидизиран и пенсиониран по болест. Към днешна дата, бившия старшина преживява със скромната си пенсия, а кметицата от време на време го закача към някоя общинска програма за временна заетост.
Маринчо по принцип е кротък и тих, не пие, за разлика от другия местен колорит, Иван Гагарин, ( Гагарин е прякор, но друг път ще ви разкажа и тая история)който си е постоянно с вързани кънки. Е, има дни, когато слънчевите изригвания са прекалено силни. И тогава Маринчо, явно под тяхно влияние, става друг човек. А тоя друг човек изведнъж се преобразява в яростен критик на всяка власт, била тя общинска или пък държавна.
Тогава властта по-добре да не му се мярка пред очите.
В тях заблестява Ботевия революционен пламък, а в тялото му се вселява духа на Бенковски. И горкия Маринчо е готов сам да обяви ново Априлско въстание, и да иде да се бие с въпросната власт!
Миналата събота разхождам аз Ари, най-умното куче на света, което , по негово мнение, ни намери, за да ни пази и закриля, че като ни гледа какви сме шматки, много се чуди как сме оцелели досега!?
Та , разхождаме се двамата с Арчо, и не щеш ли, насреща ни Маринчо. Изтупан като за среща, с тъмни очила, и една усмивка, която сякаш казва:
,,-Ей, знам, че ме мислите за луд! Ама лудите сте вие!"
......
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
