ЖивкоДелчев
78 el resultado
Хора , аз съм в потрес !
Сега ще ви кажа защо.
Та , излежавам си се , значи , съботно- лежерно тая сутрин в леглото, и небрежно премятам новините на телефона.
И изведнъж, хоп , невероятно заглавие :
,, Водач на автомобил се опита да подкупи полицейски екип и се оказа в ареста " ...
  57 
Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
  53 
Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...
  68 
Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа ...
  106 
Думи , думи , думи ,
като куршуми
ни прострелват те.
Или ни галят
като със перце . ...
  84 
на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...
  56 
За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...
  64 
Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...
  215  19 
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
  53 
Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
  109 
Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
  98 
В пътеписите си ,колонизаторите на Новия свят ,описват първите срещи
с местните аборигени в новооткритите земи.
Спомняте си , как в знак на уважение и желание за приятелство, поднасяли
на туземците разни евтини дрънкулки от Европа. Най-често огледалца, гривни от стъклени
мъниста и шарени парцалки. ...
  98 
Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...
  53 
От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...
  145  12 
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
  94 
  203 
Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
  99 
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
  116 
Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима ...
  63 
Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
  95 
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  125 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  98 
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  91 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  136 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  90 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  118 
Счупи се. Прояден от дървояди.
Кръста , що си носех към Голгота.
А ония, дето викаха ,, Разпни го ",
за него днес ми дават пачки
със банкноти. ...
  96 
Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...
  112 
Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
  98 
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
  71 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  138 
Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...
  413  10 
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  109 
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
  95 
Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...
  149 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  151 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  97 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  267 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  113 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  146 
Propuestas
: ??:??