Стари филми. Кафене, клуб, библиотека. Мъже чинно пият кафенце, разгърнали дебели вестници върху специални подложки. Никакво бързане, никакво скачане от първа на последна страница. Време е за научаване на новините отпреди месец или дори скоростни - отпреди два-три дни…
Какво филми – и ние го помним. Вечер, баба ми разчиства масата след вечеря, дядо ми отворил „Работническо дело“ чете от заглавието до редакционното каре отзад. После – като десерт, се заема с „Кооперативно село“. А в някои дни – с окръжния „Отечествен зов“.
Свещенодействие…
Беше далеч от всякаква политика – селянин със здрава мисъл, но искаше да знае какво става извън рамките на Борован.
Баба ми слушаше „славейчето“ – и без това то не млъкващо от заран до вечер.
Но и двамата бяха вътре в ставащото по света и наоколо. Да, не питаха от чия гледна точка е, но имаха представа…
А и малките четяхме. „Другарче“, „Септемврийче“, после „Народна младеж“. Малко отгоре-отгоре последния, макар да осъзнавам колко по-добър и полезен бе ...