Информационният фастфууд

Стари филми. Кафене, клуб, библиотека. Мъже чинно пият кафенце, разгърнали дебели вестници върху специални подложки. Никакво бързане, никакво скачане от първа на последна страница. Време е за научаване на новините отпреди месец или дори скоростни - отпреди два-три дни…

Какво филми – и ние го помним. Вечер, баба ми разчиства масата след вечеря, дядо ми отворил „Работническо дело“ чете от заглавието до редакционното каре отзад. После – като десерт, се заема с „Кооперативно село“. А в някои дни – с окръжния „Отечествен зов“.

Свещенодействие…

Беше далеч от всякаква политика – селянин със здрава мисъл, но искаше да знае какво става извън рамките на Борован.

Баба ми слушаше „славейчето“ – и без това то не млъкващо от заран до вечер.

Но и двамата бяха вътре в ставащото по света и наоколо. Да, не питаха от чия гледна точка е, но имаха представа…

А и малките четяхме. „Другарче“, „Септемврийче“, после „Народна младеж“. Малко отгоре-отгоре последния, макар да осъзнавам колко по-добър и полезен беше от днешните жълтеникакви ежедневници…

Най-важното – човек имаше време да възприеме и осъзнае ставащото извън него.

Днес време няма. Бързане, независещи от субекта проблеми, превръщащи го в нечий обект, нервозност, непознати и непредполагаеми навремето сложности.

И светът остава някъде извън кръга на ежедневието – на цени, здраве, труд, оцеляване, жилище, неочаквани емоции по пътища и улици…

Да, техниките дават възможност да се узнае какво ли не – дори от космоса. Но… Новините извън мъничкия чисто човешки проблемен кръг са ненужни, понякога дори вредни.

Информацията пристига при новия човек през компютъра или телефона, отмиращите поколения все още зяпат в екрани и пускат радиото.

Идва… Прошумява и потъва в пясъците на ежедневието…

Най-често човек мимоходом зърва заглавие, после… После минава на следващото. Време, енергия и нерви за цялостно възприемане на информацията няма!

Още повече, че „модерният“ език на медийните мисирки… Помните ли първите сбърканяци в журналистиката? „Крадци хванали полицаи“… Кой кого хванал и за какво го държи? Може и първите, може и вторите – все е нормално в ненормалната ни реалност…

На четящия – всъщност,набързо поглъщащ информационния фастфууд – остава едно: поглед, лапване, преглъщане и… Каквото там остане…

Информацията е само началото на мозъчния труд на вече остарелия и ненужен в новото време човек. Обаче… Сещам се как журналистка твърдеше: само знаменитите 4К и З, както ги дресирали във факултета, са необходими. Да се види кой, какво, кога, къде и защо е сторил, повече подробности в как…

А предистория, последствия, събитието като част от действителността, значение, перспективи…

Кой ти има време за подобни ненужни подробности?

Модерен девиз на интелектуалните еднодневки – „Живей за мига“…

Или – „Живей бързо, умри красиво“…

Както умират информациите, анализите, интелектът…

Ама…

И информацита поема по пътя на храната. Каквато влязла – такава си излиза…

Без смисъл, без значение, без полза…

Освен за дресиращите модерното човечество…

Биологичната маса няма нужда от акъл. Само пречи да бъде тя щастлива.

А обикновено щастливи са единствено идиотите. И влюбените, но при тях понякога има лечение чрез брак.

Което е друга тема…