Колкото повече задълбаваме във възвърнатия капитализъм, толкова повече разочарованието нараства. Навремето четяхме „Клетниците“, „Жерминал“, „Тютюн“, „Желязната пета“ заради художествената им стойност и бяхме убедени - авторите преувеличават, че животът в тази обществена формация е друг, че дава възможности на можещия, знаещия, искащия…
Е, оказа се, че действителността в творбите на Смирненски, Елин Пелин, Балзак, Дикенс, Горки, Стайнбек е действителността около нас. С някои променени детайли от модернизацията във времето.
Само дето едно време са съдели за реалността по преживяното и в малък диапазон около субекта. Днес съдим по информацията, теоретично обхващаща целия свят.
И с това нараства броят на скептиците. Защото се увеличават зрящите.
Навремето баба ми ме убеждаваше: „Това е вярно – казаха го по „славейчето“ /както викаха на радиоточката в Борован.
Днес надали има човек, осмеляващ се да стане за смях с аргумент: „Това е така – показаха го по телевизора“…
Нещо повече – медиите се превърнаха в синоним на лъжата и измамата. При това наглата, глупава, целенасочено изграждана измама.
Пак личен пример. Чакам пред пощата. Минувач пита продавачката на павилиона за вестник. От скука се извенявам, но – интересен ли е този вестник? Той някак си смутено казва: „Бе, само клюки и лъжи. Аз го купувам заради кръстословиците“… Разбирате ли – човекът се срамуваше, че чете вестник…
И е прав…
Основен закон в журналистиката – поне според учебниците – е: най-малко два различни и независими източника. И контролна проверка от доказано достоверен трети…
Само дето пропагандата изисква друго. Твърдение и убеждаване на публиката в него.
Пример. Заглавие: „Москва няма да провежда парад на 9 май, защото й липсва бойна техника“. Съдържание – от някакъв американски военен институт твърдят, че…
Но това не е информация?!
Разбира се, че не е. Обаче – публиката трябва да се обработва с препарата за промиване и изглаждане на мозъка. Каква точност още в заглавието, какъв втори, че и трети източник, какво безпристрастие… Стадото потребители /според пропагандаторите/ ще глътне всяка помия…
Целта е ясна, а публиката чете само заглавията, рядко някой ще види съдържанието, че и да се замисли над него.
Като взех за пример близката война, да продължа. От 2014 година Украйна е като невидима територия за света и по-специално за нас. Никакви подробни информации, да не говоря за анализи и изводи във времето - от станалия тогава антиконституционен преврат, нацистката агресия срещу законопослушните противници на превратаджиите, убийствата на невинните в Одеса, Киев, в самия Донбас, „Алеята на ангелите“ с детските гробчета…
И – гръмки вопли заради нападението на Русия… Да, нападнаха! Само дето платените стихоплетци, ронещи крокодилски сълзи по украинските жертви, не помнят за убитите ПРЕДИ ТОВА невинни на изток.
Или отговарят с тъпото американско: „Това е друго!“…
Радвайки се на похвалите от ЦИПСО и нацистите…
„Първата жертва на войната е истината“…
Познато, нали?
Обаче – как да я разбере тази истина нормалният /не русофоб или русофил/ българин? Липсва му безпристрастна информация…
Скриха руските телевизии. Което е хем признак на страх и слабост, хем признание, че няма как да им се опонира.
А руснаците на практика загубиха информационната война. В Украйна и около нея е пълно с местни или командировани спецове по създаване на обществено мнение сред публиката и захранването й с манипулации. Които тая публика поглъща като пате горещи лайна. И я превръща в убеденост, инат, стихоплетство.. А спецовете от ЦИПСО са отлично обучени – като дресирани добичета в цирка. Които си вършат отлично работата… И губят!
Защо? Ами няма как да се лъже постоянно и да се поддържа убеденост. Всичко е временно. И се получава обратна реакция.
Просто правило – пуснете си украинска медия. И, ако е на руски – не й вярвайте! Защото руският в Украйна е забранен. Използва се само в пропагандата. Тоест… Маскировка на някоя лъжа.
Друг начин да се укрие манипулацията на бандеровците е насилието. Убити украински журналисти и писатели /особено съжалявам за Олес Бузина, известен писател, застрелян в центъра на Киев/, убити руски журналисти, последен засега атентат срещу писателя Захар Прилепин.
Смъртта като аргумент…
Израз на безсилието на лъжците…
А, между другото, загубите на Русия в тази информационна война се дължат на две неща – първо, западната пропаганда ни на йота не е сменила подхода си от времето на Студената война. Продължава конфликта със СССР, въпреки че Русия е капиталистическа държава, при това много, много по-отговаряща на вижданията на политико-икономическите анализи за капитализма. Огромна пропаст между бедни и богати, власт на капитала, държавните системи подчинени на имащите и смазващи нямащите, идеология на потреблението и алчността, увеличаване на броя на неинтересуващите се извън себе си, съществуващи, а не живеещи хора…
Второ, самите руснаци са забравили това.
И никой – никой! – на запад и понякога в самата Русия не прави сравнения с историята. Която, както помним, учи, че никой не се учи от историята.
А днешният конфликт е конфликт вековен – Запад срещу Изток, католическо-протестантски свят срещу православието, с едничка цел: завладяването на огромната територия и богатите ресурси.
Цел на поляци, Наполеон, Хитлер и през цялото време на Британия,а днес и на САЩ. И войната е ОТНОВО война на обединена Европа срещу Русия. Да напомням ли състава на наполеоновската половин милионна армия? Или фактът, че Райхстага е отбраняван не от немци, а от есесовци от френския и норвежския легиони?
Но пропагандата „забравя“ историята, подминава фактите, избягва логиката…
А публиката се стреми да не получава информация. Дори русофобите с руски имена се боят от истината. Защото тя струва скъпо!
Плаща се с мислене, със смелост и дръзновеност да се опълчи нормалният човек срещу мътната мъгла на манипулациите, измамите, откровените лъжи. Мъгла, криеща незнайно количество чудовища, изгризващи душата и превръщащи хомо сапиенса в плаха плячка, чакаща реда си в кланицата.
Виждали ли сте картината на стадо, закарано за клане в месокомбината? Посреща го козел или овен. И те го следват доверчиво…
После водачът им отива да си хапне в оборчето, а доверилите му се добичета висят на ченгелите…
И да беше само смъртта…
Ако либералите не се разбушуват – ще поговорим и за бъдещето на човечеството. Евентуалното бъдеще. Идващото… Може би…
Накрая припомням Висоцки:
Волк не может нарушить традиций.
Видно, в детстве, слепые щенки
Мы, волчата, сосали волчицу
И всосали: нельзя за флажки!...
Наши ноги и челюсти быстры.
Почему же, вожак, дай ответ:
Мы затравленно мчимся на выстрел
И не пробуем через запрет?...
Я из повиновения вышел.
За флажки: жажда жизни сильней.
Только сзади я радостно слышал
Удивлённые крики людей…
Прости правила: Търси! Мисли! Изгради си база, а нагоре фар за осветяване на света наоколо! Личност, а не част от тълпата…
И великото: приемай всичко със съмнение…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados