Колкото повече задълбаваме във възвърнатия капитализъм, толкова повече разочарованието нараства. Навремето четяхме „Клетниците“, „Жерминал“, „Тютюн“, „Желязната пета“ заради художествената им стойност и бяхме убедени -  авторите преувеличават, че животът в тази обществена формация е друг, че дава възможности на можещия, знаещия, искащия…

Е, оказа се, че действителността в творбите на Смирненски, Елин Пелин, Балзак, Дикенс, Горки, Стайнбек е действителността около нас. С някои променени детайли от модернизацията във времето.

Само дето едно време са съдели за реалността по преживяното и в малък диапазон около субекта. Днес съдим по информацията, теоретично обхващаща целия свят.

И с това нараства броят на скептиците. Защото се увеличават зрящите.

Навремето баба ми ме убеждаваше: „Това е вярно – казаха го по „славейчето“ /както викаха на радиоточката в Борован.

Днес надали има човек, осмеляващ се да стане за смях с аргумент: „Това е така – показаха го по телевизора“…

Нещо повече – медиите се превърнаха в синоним на лъжата и измамата. При това наглата, глупава, целенасочено изграждана измама.

Пак личен пример. Чакам пред пощата. Минувач пита продавачката на павилиона за вестник. От скука се извенявам, но – интересен ли е този вестник? Той някак си смутено казва: „Бе, само клюки и лъжи. Аз го купувам заради кръстословиците“… Разбирате ли – човекът се срамуваше, че чете вестник…

И е прав…

Основен закон в журналистиката – поне според учебниците – е: най-малко два различни и независими източника. И контролна проверка от доказано достоверен трети…

Само дето пропагандата изисква друго. Твърдение и убеждаване на публиката в него.

Пример. Заглавие: „Москва няма да провежда парад на 9 май, защото й липсва бойна техника“. Съдържание – от някакъв американски военен институт твърдят, че…

Но това не е информация?!

Разбира се, че не е. Обаче – публиката трябва да се обработва с препарата за промиване и изглаждане на мозъка. Каква точност още в заглавието, какъв втори, че и трети източник, какво безпристрастие… Стадото потребители /според пропагандаторите/ ще глътне всяка помия…

Целта е ясна, а публиката чете само заглавията, рядко някой ще види съдържанието, че и да се замисли над него.

Като взех за пример близката война, да продължа. От 2014 година Украйна е като невидима територия за света и по-специално за нас. Никакви подробни информации, да не говоря за анализи и изводи във времето - от станалия тогава антиконституционен преврат, нацистката агресия срещу законопослушните противници на превратаджиите, убийствата на невинните в Одеса, Киев, в самия Донбас, „Алеята на ангелите“ с детските гробчета…

И – гръмки вопли заради нападението на Русия… Да, нападнаха! Само дето платените стихоплетци, ронещи крокодилски сълзи по украинските жертви, не помнят за убитите ПРЕДИ ТОВА невинни на изток.

Или отговарят с тъпото американско: „Това е друго!“…

Радвайки се на похвалите от ЦИПСО и нацистите…

„Първата жертва на войната е истината“…

Познато, нали?

Обаче – как да я разбере тази истина нормалният /не русофоб или русофил/ българин? Липсва му безпристрастна информация…

Скриха руските телевизии. Което е хем признак на страх и слабост, хем признание, че няма как да им се опонира.

А руснаците на практика загубиха информационната война. В Украйна и около нея е пълно с местни или командировани спецове по създаване на обществено мнение сред публиката и захранването й с манипулации. Които тая публика поглъща като пате горещи лайна. И я превръща в убеденост, инат, стихоплетство.. А спецовете от ЦИПСО са отлично обучени – като дресирани добичета в цирка. Които си вършат отлично работата… И губят!

Защо? Ами няма как да се лъже постоянно и да се поддържа убеденост. Всичко е временно. И се получава обратна реакция.

Просто правило – пуснете си украинска медия. И, ако е на руски – не й вярвайте! Защото руският в Украйна е забранен. Използва се само в пропагандата. Тоест… Маскировка на някоя лъжа.

Друг начин да се укрие манипулацията на бандеровците е насилието. Убити украински журналисти и писатели /особено съжалявам за Олес Бузина, известен писател, застрелян в центъра на Киев/, убити руски журналисти, последен засега атентат срещу писателя Захар Прилепин.

Смъртта като аргумент…

Израз на безсилието на лъжците…

А, между другото, загубите на Русия в тази информационна война се дължат на две неща – първо, западната пропаганда ни на йота не е сменила подхода си от времето на Студената война. Продължава конфликта със СССР, въпреки че Русия е капиталистическа държава, при това много, много по-отговаряща на вижданията на политико-икономическите анализи за капитализма. Огромна пропаст между бедни и богати, власт на капитала, държавните системи подчинени на имащите и смазващи нямащите, идеология на потреблението и алчността, увеличаване на броя на неинтересуващите се извън себе си, съществуващи, а не живеещи хора…

Второ, самите руснаци са забравили това.

И никой – никой! – на запад и понякога в самата Русия не прави сравнения с историята. Която, както помним, учи, че никой не се учи от историята.

А днешният конфликт е конфликт вековен – Запад срещу Изток, католическо-протестантски свят срещу православието, с едничка цел: завладяването на огромната територия и  богатите ресурси.

Цел на поляци, Наполеон, Хитлер и през цялото време на Британия,а днес и на САЩ. И войната е ОТНОВО война на обединена Европа срещу Русия. Да напомням ли състава на наполеоновската половин милионна армия? Или фактът, че Райхстага е отбраняван не от немци, а от есесовци от френския и норвежския легиони?

Но пропагандата „забравя“ историята, подминава фактите, избягва логиката…

А публиката се стреми да не получава информация. Дори русофобите с руски имена се боят от истината. Защото тя струва скъпо!

Плаща се с мислене, със смелост и дръзновеност да се опълчи нормалният човек срещу мътната мъгла на манипулациите, измамите, откровените лъжи. Мъгла, криеща незнайно количество чудовища, изгризващи душата и превръщащи хомо сапиенса в плаха плячка, чакаща реда си в кланицата.

Виждали ли сте картината на стадо, закарано за клане в месокомбината? Посреща го козел или овен. И те го следват доверчиво…

После водачът им отива да си хапне в оборчето, а доверилите му се добичета висят на ченгелите…

И да беше само смъртта…

Ако либералите не се разбушуват – ще поговорим и за бъдещето на човечеството. Евентуалното бъдеще. Идващото… Може би…

Накрая припомням Висоцки:

Волк не может нарушить традиций.

Видно, в детстве, слепые щенки

Мы, волчата, сосали волчицу

И всосали: нельзя за флажки!...

Наши ноги и челюсти быстры.

Почему же, вожак, дай ответ:

Мы затравленно мчимся на выстрел

И не пробуем через запрет?...

Я из повиновения вышел.

За флажки: жажда жизни сильней.

Только сзади я радостно слышал

Удивлённые крики людей…

Прости правила: Търси! Мисли! Изгради си база, а нагоре фар за осветяване на света наоколо! Личност, а не част от тълпата…

И великото: приемай всичко със съмнение…