"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.

JUSTUS ES DOMINE

LVC CEVTONII FLORIST"

Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината на места се лющи и показва жълтеникавата основа на метала.

Педрон сваля часовникарската лупа от окото си, смуква от своя Житан и пуска тънка, гъста струйка изпод жлътналия мустак.

-О, амиго много ме развълнува, знаеш ли? - в погледа на стария антиквар се чете истинско въодушевление.

- В цяла Валенсия няма да намериш такава рядка вещ. От България ли казваш е?

- Да, от района на Никополис аб Иструм. Колко струва?

Нетърпеливия младок с прокъсани джинси тактува нетърпеливо с лявата си гуменка, обута на босо.

- Но, амиго, това тук е цяло състояние и аз...

- Просто ми кажи колко струва - пресяга се през дървения тезгях за своята вещ младия българин - че трябва да тръгвам.

- Не знам. Двеста - погледа му се точи като рентген измежду двете цепки, служещи му за очи в тоя момент - най-много триста евро - побърза да възпре нетърпеливата ръка на джинсовия сополанко.

- Това ли е твоето "състояние", амиго? Дай ми я, че трябва да тръгвам.

- Не знам, цялата патина. Пък и калта още си седи по буквите. И как се рони само... - антикваря се вглежда с невъоръжено око в малката ръждясала от времето и природата плочка. Ръбовете ѝ са неравни, а патината покрива отвора, служил за прикачване към древното дърво. Един отвор - От България, казваш. Никополис аб Иструм - отвори стар каталог с прокъсани и петносани страници. А, Б, България, Н, Никополис. А, Б, ... И, Иструм. Император Траян, Тракия основан през първи век. Историческите факти се заредиха като низ от позната броеница. Стария антиквар инстинктивно стисна плочката и провери всичко, което го интересуваше. Да, несъмнено! Но това е толкова вълнуващо, хм!

- А можеш ли да ми кажеш какво пише - младока срещу него, видимо поуспокоен се бе отпуснал на дървения плот, сякаш забравил, че бърза.

- Да видим - излезе от унеса си Педрон - "О, Асклепий!". Това е римския бог на здравето и лекарите, "Който не роди Санций". Вероятно пише за пациент, който не се е родил, или по-скоро не е излекуван. "И за да се домогнеш до... Алестрия" Хм, тук ще да е имало прелюбодеяние. Римляните с радост са му се отдавали. Но какво, ... Отровителство! Тoва е голям грях, който се е наказвал строго в Рим, пък и било в най-затънтената му провинция.

- Я, по-кротко! Тракия е била една от най-богатите и плодородни римски провинции. Чувал ли си за Спартак?

- Имам тази чест, и какво?

- Е, той е бил тракиец - изпъчва се гордия наследник на Дионисиевите поклонници.

- "Отрови Доменкулус с отвара от бучиниш". Тaка ли постъпват твоите тракиици? Тровят се за да чукат жените на ближните си?

Очичките на хитрия антиквар изписват две тънки въпросителни, впили точките си в пъпчивото лице на младока.

- Да, и как завършва това обяснение? Виждам още един ред.

- Всъщност два. Първия от тях възхвалява отровителя. "О, ти праведний" Виждаш, че отнемането на живот се е ценяло твърде много в древните провинции. Даже е било считано за едно праведно и, вероятно, богоугодно дело. Надписа завършва с името на съставителя му. "ЛУЦ ЦЕВТОНИИ ФЛОРИСТ" Вероятно местен патриций или управител на града изпратен от Рим. Интересно, твърде интересно.

- Нали ти казах още от началото. Нося нещо невероятно ценно. Хиляда евро и е твоя! - издекламира победоносно младежа и гордо прибра подадената му от антикваря ценна вещ.

В тоя момент вратата на ателието се отваря поривисто. Снажен лейтенант от полицията затъмнява влизащите слънчеви лъчи и вътре настъпва потискаща тъмнина. Пристъпва спокойно, но уверено до втрещения младок с тракийска кръв, която странно взе да замръзва.

- Господине, вие сте арестуван - издекламира свежо гиганта в полицейска униформа, щраквайки лъскави белезници около китките му - за търговия с фалшиви ценности, това тук е престъпление - потушава зараждащия се въпрос.

- Педрон, провери си бутона, че нещо прекъсва - обръща се лейтенанта към усмихнатия антиквар и повежда младежа навън.

Какво дава основание на Педрон да счете бронзовата плочка за фалшификат на историческа ценност?