Не искам да лекувам никого.
Нямам нужда да бъда лекувана.
Трябва ми само нечие леко
безгрижие,
Несмутимо щастие,
от време на време - мълчание.
Да ме пускате да летя понякога,
да ме оставяте на слънце.
Ако все пак падна
и не успея да се изправя,
ще се науча
да се
търкалям.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Стоянова Todos los derechos reservados
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
latinka
Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
