Не искам да лекувам никого.
Нямам нужда да бъда лекувана.
Трябва ми само нечие леко
безгрижие,
Несмутимо щастие,
от време на време - мълчание.
Да ме пускате да летя понякога,
да ме оставяте на слънце.
Ако все пак падна
и не успея да се изправя,
ще се науча
да се
търкалям.
© Мартина Стоянова Все права защищены