Аз обичам много своя град. Колкото и голям да изглежда, понякога толкова малък ми се струва, че е станал, защото като изляза навън и срещам толкова хора, които познавам! Много съм щастлива, че така се засичаме. Но с някои от тях това става много често и не само за "Здравей, Как си?", ами за часове... И не се срещаме в някое кафе, хем да глътна малко въздух, хем да си поприказвам с някого, след дългия ден вкъщи да избягам от скуката... Не! Далеч ми се объркаха представите за гостуване и приятелство!!!
Имам една добра приятелка, с която учихме заедно в средното училище.
Тогава се бяхме сформирали една голяма компанийка и често бяхме "бегачи на къси разстояния" от часовете. За щастие, компанийката ни се сформира през последните две години!!!
Но ето, минаха години, всяка от нас се задоми. Нещата и времената се поизмениха... Макар, че тя все още твърди, че много обича да си споделя с мен и че много държи да чуе мнението ми по всички въпроси, които и идват на ум... то далеч не по този начин ...