Интересни гости:)
Аз обичам много своя град. Колкото и голям да изглежда, понякога толкова малък ми се струва, че е станал, защото като изляза навън и срещам толкова хора, които познавам! Много съм щастлива, че така се засичаме. Но с някои от тях това става много често и не само за "Здравей, Как си?", ами за часове... И не се срещаме в някое кафе, хем да глътна малко въздух, хем да си поприказвам с някого, след дългия ден вкъщи да избягам от скуката... Не! Далеч ми се объркаха представите за гостуване и приятелство!!!
Имам една добра приятелка, с която учихме заедно в средното училище.
Тогава се бяхме сформирали една голяма компанийка и често бяхме "бегачи на къси разстояния" от часовете. За щастие, компанийката ни се сформира през последните две години!!!
Но ето, минаха години, всяка от нас се задоми. Нещата и времената се поизмениха... Макар, че тя все още твърди, че много обича да си споделя с мен и че много държи да чуе мнението ми по всички въпроси, които и идват на ум... то далеч не по този начин се развиват нещата в днешно време между нас... Тя е голяма сладурана, има невероятно чувство за хумор, но само когато и се отдаде възможност, го използва. Мъжът и е много хубав човек, който си говори само по една единствена тема" Коли и Камиони!".
Започнаха да идват вкъщи от време на време, след като се прибрахме от Разград с мъжа ми, като си заживяхме тук, в моя град. Я дойдат един път в месеца, я не. Ама седаха, приказваха ни така любезно и приятелски, че мед ни капеше от сърцата, от моето и от на Момчо.
От едно скоро време почти всеки ден са у дома. И все в едно такова време идат, че се получава все "изненада от засада", но в лошия смисъл на думата "изненада". Ето например, в понеделник, аз тъкмо гласях сина си да излизаме и едновременно с това довършвахме вечерята си, когато на вратата се звъни... Ние с Момчо се спогледахме:
- О, не! - каза той, след като надникна през прозореца!
Нямаше и как да се скрием, защото малкият се беше качил на затворения прозорец и те го закачаха от отвън. От няколко седмиците бяха започнали да идват всяка вечер и все едно и също...
Момчил взе ключовете и слезе да им отключва. Моето малко момченце нямаше търпение да излезе и започна да се инати! Беше олелия!
Те влязоха и седнаха! Стефан (мъжа) се обърна към Милка (съпругата си):
- Мила, аз днес като те търсих, ти защо ми затвори?
- Ами, сети се... Ти пръв преди това ми затвори... - каза тя, обидена!
Ние с Момчил чакахме да се обърнат към нас...
- Правех камиона, нещо искаше да ме остави на пътя, какво да направя? - каза и Стефан ядосан.
Аз се намесих:
- Как сте? Нещо да ви предложа за пиене?
- Да, може по едно кафе. - каза Милка
- Гълче, ще може ли една чашка вода за мен към кафето? - каза Стефан!
Ние с моя мъж се разтърчахме по задачите им, все пак се опитваме да сме гостоприемни.
Те замълчаха за малко и тъкмо попитах за втори път:
- Та, кажете сега, какво ново при вас?
И Милка продължи:
- И какво толкова ти имаше на камиона?
Изобщо не ми обръщаха внимание.
- Ами, счупи му се.... - той започна да обяснява...
Та така, два часа изчакахме да се наговорят.
След малко Стефан каза:
- Момчо, може ли още една чашка вода, ако можеш направо маркуча пусни, за да не те разкарвам...
Направо щях да припадна... Момчил донесе водата на Стефан и аз се обърнах към него:
- Момчо, прекрасен сервитьор си, но хайде да извеждаме Преско, защото вече много започна да издивява.
Надявах се те да се стреснат, да се усетят, че не са в кварталното си кафе и да се надигнат, но не! Стоят и си приказват...
Към края на престоя им, Стефан се обърна към Момчил и започна да му разказва сега пък на него какво му се е случило днес с камиона, сякаш досега не слушахме само това... Малкият от чакане, милият, накрая легна и заспа. А Стефан още разказваше за неволите си със "великия камион"!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ще им предам поканата с най-голямо удоволствие
-
Покани ги на дойдат удома!Обещавам ти,че после никъде повече няма да отидат на гости!!!
-
Благодаря ти много,Хритофор
-
Благодаря ви!!!
-
Позната история...даже и от тази вечер...
-
АААААААААмаха,нямат ли срама?
Гони ги!Второ решение-НЯМА!!! -
Много ти благодаря,Ицо!
Прекрасен си! -
Галя и аз имам предложение. Вместо водата в чаша, направо с маркуча и ги оросете отгоре.
Хареса ми разказа ти!!! Виж как хубаво разказваш!!! Поздрави!!! -
Уникална си в предложенията,милла Светле!
Така се получи,наистина!
Е,разбира се на следващият ден веднага що Преско се събуди го изведох,милия!
С огормно нетърпение те чакам да им отиден заедно на гости с майка ти!Дано и театърът да се получи! -
Отидете им на гости, ама ме викнете и мене, пък аз ще взема мама и такъв театър ще им спретнем, че... Заради тези диванета детето не сте извели. Другия път от прозореца им казвате, че отивате на гости да се карате, щото у вас е неудобно, а...
-
И аз ти пожелава същото,мила!
Лека и спокойна нощ и на теб!
Прегръдка! -
Лека нощ, Галя. И дано в дома ти идват повече позитивни и съобразителни хора. Пожелавам ти го от сърце, както и на себе си го пожелавам.
-
Благодаря ти,мила!
Прегръщам те! -
Да не се повтарям, съгласна съм с Калоян.
Някои хора имат нужда от публика.
Поздрави за разказа, Галя. -
И аз за това си мислех,да идем малко ние да им погостуваме...
Благодаря ви много,Теди и Валентин!!! -
Забавно е отстрани.
Но да не са ти на главата такива гости!?
Браво! -
Що не им отидете вие на гости, да им го върнете
Хубав разказ! Поздрав! -
Незнам,ама наистина скоро ще останат,като "Ударени"!
Много им стана,нахалството вече...
Е,дано си се посмял с моя разказ!
Благодаря ти за съвета!!! -
С извинение за грубия израз - Вие да нямате сливи в устата?С такива хора, човек трябва да е маааалко по-директен, с риск казаното да прозвучи грубо.Някои хора от намек не разбират или просто им е по лесно да се правят на ударени.Не мислиш ли?Иначе доста показателен разказ. В стил "при нас в БГ е така"
-
Вкъщи нямам щори
Благодаря ти много за коментара,Маги! -
Боже ,мой ,опази ме от таквизи гости, а ти Галче друг път си пусни и щорите, та да не се вижда отвън. Хареса ми твоя разказ, и на мене ми се е случвало нещо подобно.
-
Миличка,много се радвам,че оп-равдах очакванията ти!
Страхотна си!Благодаря ти много,много,много!!! -
Ето на, чудесен разказ се получи! Както и очаквах!!!
Браво, Гале!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
