duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?!
Страхът: Така! Смел е всеки, който прави нещо, въпреки че се страхува да го направи.
duffmckagan: Например?
Страхът: Например - Животът. Всеки го живее, макар да знае, че накрая ще умре.
duffmckagan: Абе, не всеки го живее, ами си умира от страх предварително, още по време на живота... Защо така убиваш хората?!
Страхът: Не ги убивам аз, а те си се самоубиват, като ме предозират. Смъртоносен съм само в свръхдози. Иначе съм полезен - правя човека човек. Правя го жив!
duffmckagan: Как пък не! Правиш човека звяр и по този начин морално го убиваш!
Страхът: Ей, ей! По-полека, Смел Гибсън! Ако не съм аз да те разтреперам, да те поизпотя, щеше ли да усетиш пулса на сърцето си в гърдите, щеше ли да се събудиш от летаргията, от навика, от стереотипа?!
duffmckagan: Щях!
Страхът: Щеше друг път! Колкото заекът в гората щеше да е заек без вълка.
duffmckagan: Аз не съм заек...
Страхът: О-о-о-о, зайооооо! Само да ти се озъбя малко и ще станеш, та ще се скъсаш да тичаш по-бързо и от заек!
duffmckagan: Ти май само това можеш да правиш - да се зъбиш!
Страхът: Аз така си се усмихвам!
duffmckagan: Веселяк!
Страхът: Ами смешни сте ми - как се страхувате и от усмивката ми!
duffmckagan: Как да разбираме кога се усмихваш и кога се зъбиш?!
Страхът: По-добре да не разбираш, защото и в двата случая трябва да се страхуваш!
duffmckagan: Профилактично!?
Страхът: Е, най-накрая се разбрахме! Точно така - профилактиката му е майката!