19 nov 2012, 21:26

Искам

  Prosa » Relatos
923 0 0
1 мин за четене
Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу по нослето ти, а след това закачливо застава на върха на устните ти. Щеше да ми е интересно какво искаше да направи след това, но ти толкова се издразни, че я пое. Искам да те наблюдавам... докато сивотата ни обгръща. Тя е моят воал, който прикрива всяка една моя болка. Която е като мое второ Аз. Сивотата стана част от моя живот. Мислех си, че си способен да ме избавиш от нея, но уви... ти също стана част от нея... тя обзе и твоята душа. Защо се получи така? Аз ли сгреших? Грешно ли ме разбра? Искам да държа ръката ти, докато мракът се чуди откъде да проникне в душата ми. Нима ще му позволиш да ме обземе? Та нали ти искаше да бъда твоето Слънце??? Забрави ли? Сега отново съм мрак, сивота... и всеки ден вали ли, вали...! Искам да те целуна, докато все още съм тук, до теб! Да усетя ритъма на сърцето ти, как бие, докато се опитвам да те докосна... Позволи ми да погаля сетивата ти, да ти покажа другото си Аз - съблазнително, изкушаващо, дяволско...! Нека не се затваряме между четири празни, сиви стени... нека бъдем заедно... тук, сега, завинаги!
Нека да помълчим... на фона на сивия мрак... а облаците бавно се отделят един от друг... за да ми позволят, да нахлуя в душата ти... за да ти покажа, че наистина съм твоето Слънце...!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...