Искам

да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;

полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;

да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;

общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник;

да не ме плашат с чудовищни глоби за дребните нарушения, които извършвам;

сметката за отоплението да не е по-висока от тази, която получават хората в развитите страни;

контрольорите в градския транспорт да не приличат на глутница вълци;

да няма менте таксита с пет пъти по-високи тарифи от нормалните;

медиите да не ме занимават с хора, които имат само едно име или само прякор;

да не ме заливат с информация за убийства и изнасилвания;

да не трябва да чакам повече от два часа, за да мога да вляза при личния си лекар;

онази от шестия етаж да не си изхвърля шлюпки от тиквени семки на балкона ми;

да ми плащат навреме, когато съм си свършил съвестно работата;

някак си да успея да се преборя с хлебарките;

тиражите на книгите в България да не е само хиляда бройки;

да не ми говорят на диалект на обществени места;

по любимото ми радио да не пускат само песни на афроамериканки с дебели крака;

на лимона вкъщи да не му капят листата;

гълъбите да не дрискат на балкона;

Е, много пък искам!