Искам
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник;
да не ме плашат с чудовищни глоби за дребните нарушения, които извършвам;
сметката за отоплението да не е по-висока от тази, която получават хората в развитите страни;
контрольорите в градския транспорт да не приличат на глутница вълци;
да няма менте таксита с пет пъти по-високи тарифи от нормалните;
медиите да не ме занимават с хора, които имат само едно име или само прякор;
да не ме заливат с информация за убийства и изнасилвания;
да не трябва да чакам повече от два часа, за да мога да вляза при личния си лекар;
онази от шестия етаж да не си изхвърля шлюпки от тиквени семки на балкона ми;
да ми плащат навреме, когато съм си свършил съвестно работата;
някак си да успея да се преборя с хлебарките;
тиражите на книгите в България да не е само хиляда бройки;
да не ми говорят на диалект на обществени места;
по любимото ми радио да не пускат само песни на афроамериканки с дебели крака;
на лимона вкъщи да не му капят листата;
гълъбите да не дрискат на балкона;
Е, много пък искам!
© Хийл Все права защищены