Кити стигна до работата, извади ключовете и отключи офиса си... Включи компютъра, започна да преглежда папките със задачи, останали от петък... започна с нежелание, в някакво очакване... Той не идваше и не идваше - нещо необичайно за него, винаги цъфваше на вратата и точно 5 минути след като тя влезе и я даряваше с най-очарователната си усмивка... Времето вървеше, тя се потопи в работата, но настроението и беше някак си... работеше машинално, а мислено беше другаде... питаше се какво ли е станало, дали това, което усещаше от известно време насам... да не би да се е излъгала... или да е разчела погрешно сигналите... Работеше и мислеше... отнесе се в мечти за нежния му син поглед, строгия, но привлекателен профил... начина, по който я гледаше... нея... позата, която заемаше, докато говореше по телефона... бръчицата, която се появяваше под едното му око, сякаш следа от усмивка... желаеше го толкова много... Искаше и се да се надигне леко на пръсти, да обходи с език врата и ухото му, да зарови пръсти в косата му... да усети силния му мъжки аромат... Стресна се от телефона... не, не беше той... поговори няколко минути, а като затвори, реши, че е време да се поразведри, не може така да стои на едно място, потънала в мисли... Стана решително и тръгна към машината за кафе, не заключи вратата - и без това се връщаше бързо... По коридора нямаше никой, тя взе кафето си със сметана и забърза отново към кабинета си... по пътя и мина през ума да надникне при него, но това беше моментно изкушение... "Може би не е в настроение и няма желание да ме види " каза си... Отвори вратата на офиса си и... го видя - седнал на ъгъла на бюрото и, чакаше я и и се усмихваше... както само той може - закачливо и пленително... За миг тя се стресна, от вълнение едва не се поля с кафето, сърцето и се преобърна и започна да трепери и да заеква... Той усети, че ще се залее, стана, бързо тръгна към нея и хвана с едната ръка кафето, а с другата я прегърна през рамото... Прималя и, но се опита да се посъвземе, дори се пошегува, че специално е дошъл да и изкара и малкото акъл, който и е останал... Близостта му я замайваше и отново усети как я обзема желанието да зарови пръсти в косата му и... Той продължаваше да я държи за ръката, извиняваше се... и за това, че не е дошъл както обикновено, и за това, че я е стреснал... попита я ще ходи ли някъде за обед... а тя... под влияние на всички усещания, незнайно как отрони " Да... искам да обядвам с... ТЕБ "... Той замълча... чудеше се дали подтекста в думите и е това, което е разбрал... тогава видя погледа и... и... направи още една крачка до вратата и врътна ключа... Кити не се възпротиви, остави всички възражения как някой може да ги потърси, да ги повика, да се обади, да дойде... не вярваше, че това може да и се случи, беше толкова зашеметена и объркана, и същевременно щастлива... Ръцете му се обвиха около нея, около косата и, около врата и, около цялото и тяло, тя почти престана да диша и имаше чувството, че се намира в океана, в безтегловност, в плен на някой октопод... само че много нежен октопод... много обичан и желан... Усети и устните му... колко пъти си беше представяла целувките му... оказа се, че си е представяла някакво бледо копие... по-сладко и опияняващо нещо не беше изпитвала през живота си... Изведнъж се осъзна и... усети, че всичко онова, за което толкова време беше мечтала, и се случваше... не насън, а наяве... пръстите и трескаво се заровиха в косата му, а целувките и обсипваха цялото му лице, после тяло... свали ризата му... после продължи... докато стигна до онова място, което я очакваше, тръпнещо... да го дари с целувките си... Прокара език по дължината му... после се опита да го поеме с цялата му големина, но не успя... от удоволствието, което и носеше да го целува, тя усети, че е почти на ръба на оргазма и тихичко простена... Може би той усети, че тя е напълно готова, затова я пое и я сложи върху бюрото... нямаше време за сваляне на всички дрехи, нямаше време дори за думи... просто отмести прашката и и... влезе в нея... За миг тя помисли, че ще експлоадира... че ще се разкрещи от удоволствие, виковете и ще кънтят между стените и всички ще ги чуят... сякаш по телепатия той разбра какво и се случва и нежно с целувки затвори устните и... остави я само да стене тихо и да се гърчи в железните му обятия... Тя имаше чувството, че трае цяла вечност... нямаше ни най-малка представа за време, дори и за място... съществуваха само тя и той, телата им вплетени едно в друго и разтърсващите тласъци на оргазма... Когато се осъзна, за малко го погледна и видя че и той е целият в есктаз, че движенията му стават по-бързи и все по-бързи, тогава в полушепот каза "Искам да обядвам с теб... искам да те изпия... целия..." Той я свали веднага, а тя бързо го пое целия и в гърлото и потекоха пръските от божествения му еликсир... дори когато свърши напълно, тя продължаваше да го засмуква, може би надявайки се да е останала още поне капка от вкусната течност, а и виждайки как той продължава силно да потръпва, не искаше да спре... не искаше това да свърши... Тя не знаеше какво да каже... той също... гледаха се с усмивка и задоволство известно време... после той я прегърна... толкова силно и отчаяно, че чак костите и изпукаха, държа я толкова дълго... сякаш беше за последно... сякаш искаше да отпечата върху себе си всяка малка нейна гънка... Тя го галеше по косата и тихичко шепнеше "Обичам те... обичам те..." После се пооправиха, той отключи вратата и излезе. Тя зае мястото си зад компютъра и се постара да сложи маската на сериозен и отговорен човек... поне до края на деня... На другия ден, точно 5 минути след нейното идване, на вратата се появи той, с чаша кафе в ръка и сядайки, започна да разказва как е прекарал вечерта... Нищо не издаваше, че нещо се е случило между тях, само усмивките и искрите в погледа от тяхната малка тайна... Нищо не се беше променило...
Да коментирам не означава само да точа хвалебствени лиги.
Когато нещо ми харесва- казвам, макар и не винаги. Когато не- в повечето случаи премълчавам, от уважение към все пак положените усилия. В конкретния случай, след две творения на авторката, на третото просто не се стърпях.
Ели, така и не разбрах тогава защо коментираш! Просто отмини или не влизай тук! А за Мопасан - страшно неудачен пример! Поне според мен! Било му е страшно неприятно да пише на подобна тема, защото много рано е узнал, че ще си отиде от наследствен сифилис поради увлеченията на баща си! Ако го четеш внимателно - не може да не усетиш едно влечение към този живот и едновременно с това неприязън, да не кажа омраза, към "леките" жени и техните поклонници! Искал е и той да се наслаждава на този живот, но е знаел съдбата си! Затова е мразел и баща си! Но и му е завиждал за изпитаните удоволствия!
И въпреки всичко, именно защото е велик писател, е създал "Лоената топка"!
Досадно. Извинете, но единственото ценно нещо в разказите Ви, е правописа. Ако целта Ви е да споделите фантазиите си, лошо няма. Но, надявам се, не очаквате да станете Нобелов лауреат по литература.
Всъщност кой знае, щом толкова време загубих да Ви коментирам. Пък дори и Мопасан си е вадел хляба с подобни писания. Той обаче е написал и някоя и друга незабравима книжка, за всеки случай. Да знаят поколенията, че може и да пише.
No Bad feelings.
Много ми харесва как си успяла да предадеш атмосферата от там, на нас, тези които четем...цялата потръпнах, много хубав разказ, дори смятам, че има опция за още някоя и друга част!!
Жените това го правят много рядко! Все чакат нещо ...
Целият разказ много ми хареса! Но се надявам, че след това са го правили в по-други условия и много по-дълго са се наслаждавали на докосванията и ласките! Така, както обичат жените... Много ми харесва как пишеш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.