Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам)
... постоянно повтарящ се в сърцето ми.

Ще започна с хедърни файлове,
състоящи се от функциите твои.
Ще въведа структура в структура,
за да те опиша сложен.

Ще опиша очите ти,
те ще са в главната функция.
С няколко подфункции
ще наблегна на лицето ти.

С цикъл for ще програмирам устните ти,
но няма да му задам условие и така
ще бъде вечно повтарящ се цикъл.
До плюс безкрайност ще остана там.
Ще инкрементирам сладостта на устните ти,
с всяка усмивка ще стават все по-красиви,
с всяка целувка - все по-неустоими.

Тялото ти нужда от моята намеса няма,
то само се програмира.
Изпълнява прекрасни задания
и никога не използва оператора break.
А умът ми крещи само continue!

Ще те програмирам да останеш с мен
с оператор do while с условие
"докато смъртта ни раздели".

Най-хубавата рекурсия, която ще създам
е любовта в сърцето ти -
тя сама се описва и няма нужда от чужда намеса,
няма нужда от претрупване на функции.
Колкото изглежда проста,
толкова е всъщност сложна.
Условието на рекурсията е
винаги да се връща при мен.

В нашата програма няма да има cin,
няма намеса от странични лица.
Само cout, с който да показваш на света
от какво си направен.
Ще се раздаваш, без претенции да вземаш.
Като чист, непринуден и невинен софтуер.

Накрая ще те пусна като вирус
и знам - ще "разболееш" женските сърца.

(в чест на скорошния ми изпит по Синтез и анализ на алгоритми :) )
29.05.2010г.