30.05.2010 г., 11:38

Искам да те програмирам

1.2K 0 1
1 мин за четене

Искам да те програмирам..
Не със Java, не с Pascal, а със C.
Да те програмирам,
да построя за тебе цикъл...
(да те програмирам)
... постоянно повтарящ се в сърцето ми.

Ще започна с хедърни файлове,
състоящи се от функциите твои.
Ще въведа структура в структура,
за да те опиша сложен.

Ще опиша очите ти,
те ще са в главната функция.
С няколко подфункции
ще наблегна на лицето ти.

С цикъл for ще програмирам устните ти,
но няма да му задам условие и така
ще бъде вечно повтарящ се цикъл.
До плюс безкрайност ще остана там.
Ще инкрементирам сладостта на устните ти,
с всяка усмивка ще стават все по-красиви,
с всяка целувка - все по-неустоими.

Тялото ти нужда от моята намеса няма,
то само се програмира.
Изпълнява прекрасни задания
и никога не използва оператора break.
А умът ми крещи само continue!

Ще те програмирам да останеш с мен
с оператор do while с условие
"докато смъртта ни раздели".

Най-хубавата рекурсия, която ще създам
е любовта в сърцето ти -
тя сама се описва и няма нужда от чужда намеса,
няма нужда от претрупване на функции.
Колкото изглежда проста,
толкова е всъщност сложна.
Условието на рекурсията е
винаги да се връща при мен.

В нашата програма няма да има cin,
няма намеса от странични лица.
Само cout, с който да показваш на света
от какво си направен.
Ще се раздаваш, без претенции да вземаш.
Като чист, непринуден и невинен софтуер.

Накрая ще те пусна като вирус
и знам - ще "разболееш" женските сърца.

 

(в чест на скорошния ми изпит по Синтез и анализ на алгоритми :) )
29.05.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...