Леле колко съм уморен! Най-после се класирах в леглото си, но... нещо не можех да заспя!
- Ауамнфт - направо щях да си изчекна устата с тази прозявка, обаче сънят така и не желаеше, и не желаеше да ме навести.
- Здрасти! - някой друг ме бе навестил.
- А, здрасти! - зарадвах му се аз. - Точно ти ми трябваш!
- Наистина ли?! - зарадва се и Шира. - Какво мога да направя за теб?
- Разкажи ми, моля те... ауамнфт... приспивна приказка - помолих го.
- Хм - замислено се почеса по носа разказвачът на приказки. - Имам една като за теб. - и започна да разказва: - Имало едно време...
- Хъм - изхъмка малко по-късно Шира. - Иска приказка, пък не ме слуша!
Защо не съм слушал ли? Ами, защото вече сладко си спинках...

 

- Траа лаа наа таа - разнасяше се фалшивото пиянско пеене на пияндето в ъгъла. - Траа баа чаа таа...
- Ох! - въздъхна Гар Ван. - Този започва сериозно да ми опъва нервите!
- Чаа маа наа таа - дереше се пияндето.
- Леле, не мога вече да се сдържам! - нервираше се сенчестата. - Сянка, разкарай го, защото, ако аз го разкарам, сериозно ще пострада!
- Да не би да съм станал Сянка разкарвачката, без да се усетя?! - измърмори сянката. - Защо все аз да разчиствам досадниците?!
- Не е вярно! - възрази му Ко Та Рак. - Миналия път аз свърших мръсната работа.
- Да, ама аз го уцелих по лицето с теб - каза Сянка. - Иначе трудно щеше да му смениш така физиономията.
- Гаа даа баа таа - размахваше някаква празна бутилка пияндето от ъгъла.
- Оохх! - изстена и се хвана за главата Гар Ван.
- Аз ще се погрижа - надигна се от мястото си Черната Пантера Ра, след което, отивайки до дерящия се фалшиво индивид, го потупа по рамото и, любезно озъбена, още по-любезно го попита: - Какво избираш - да си печен на скара или на грил?
- Няма да досажда повече - каза на приятелите си тя, щом се върна на тяхната маса.
- Аааа... - чуваха се още малко заглъхващите в далечината писъци на стремително отдалечаващият се неуспял певец.

 

- Уууу... - виеше Призракът и се носеше на метър над пода. - Уууу...
...
Ко Та Рак и Но Щен Вълк се разхождаха из коридорите на замъка и разглеждаха гоблените, когато точно срещу тях се мярна летяща фигура покрита с бял чаршаф и издаваща притеснителни звуци:
- Уууу... уууу... - витаеше Призракът.
Двамата приятели се спогледаха за момент с думите:
- Това да не би...?! - а после пак в един глас писнаха: - Гар Вааан! - и хукнаха в обратна на призрака посока, обаче привидението ги подгони с викове:
- Уууу... уууу....
- Гар Вааан! - котакът и вълкът нахлуха в кухнята и захлопнаха вратата след себе си: - Гони ни!
- Кой? - попита ги сенчестата, като учудено изгледа двамата, които се скриха зад нея. В този момент Призракът разби вратата с вой:
- Уууу... уууу...
- Това! - отново в един глас й отговориха двамата, макар и вече излишно. Гар Ван грабна първото нещо, което й попадна и се накани да го запрати по привидението, когато:
- Недей! - панически изпищя Призракът. - Ще ми направиш петно на чаршафа!
Сенчестата учудено погледна предмета в ръката си - най-обикновен домат.

 

- Въобще не е трудно - обясняваше на приятеля си Но Щен Вълк, докато закопчаваше каишките на каската му. - Накланяш се наляво и завиваш в ляво, накланяш се надясно и завиваш в дясно, оставаш прав и караш направо. ОК?
- Ъъъ - несигурно се размърда върху скейтборда Ко Та Рак. - Не съм много сигурен...
- Не се притеснявай - тупна го по гърба вълкът. - Само не забравяй да викаш! - с тези думи Вълк го засили надолу по склона.
- Аааа... - вкопчи се в дъската котакът и добави: - Аааа...
- Точно така! - провикна се Но Щен Вълк. - Не спирай да викаш...

 

- Кратката дрямка или така наречената "котешка дремка" - тъкмо разясняваше Шира. - е кратка 20-30 минутна дрямка...
- Какъв е смисълът?! - прекъсна го Гар Ван. - Времето не е достатъчно за пълноценен сън.
- А кой говори за сън? - сви рамене разказвачът на приказки. - Различно е, това е дрямка, нали това се опитвам да обясня.
- Оки - махна с ръка сенчестата. - Извинявай.
- Та, както бях започнал да казвам, преди да ме прекъснат - тук големият котарак погледна "тактично" Гар Ван. - Дрямката служи не за наспиване, а за оросяване на мозъка.
- Но как...? - започна да пита сенчестата, обаче Шира я погледна още по-"тактично", за това си замълча.
- Както всички знаем, за да заспим, тоест да постигнем състояние на здрав сън, е нужно известно време. Точно тук идва ролята на дрямката, която не е нито сън, нито будно състояние, а по малко и от двете... един вид преход. Затова и не е възможно да продължи дълго време...
- Хъм - замисли се Гар Ван, щом Шира приключи с обясненията си. - Нито буден, нито спящ... Това да не е...?
- Има нещо общо - кимна разказвачът на приказки. - Обаче е малко по-лесно...
...
Следващия следобед, когато се прибра в къщи, Гар Ван завари в дневната Ко Та Рак, Но Щен Вълк и Сянка да дремят на дивана, като последните двама даже си бяха нахлупили по една шапка над очите, за да не ги притеснява светлината.
- Кхъ кхъ кхъ - прочисти си гърлото сенчестата, за да привлече вниманието им. - Какво става тук?!
- Ко ни учи на котешка дрямка - отговори й Сянка.
- Справят се много добре - ухили се котакът, но явно не се сдържа и добави: - За толкова вълчо настроени индивиди...
- А и е малко по-лесно от медитацията - обади се и Но Щен Вълк.

 

- Леле - възкликна Черната Пантера Ра. - Колко съм гладна! Мога да изям цяла камила в хлебче.
- Нямаме хлебче - сви рамене Но Щен Вълк.
- Аз и без хлебче мога да я изям камилата... - облиза се Ра.
- Нямаме и камила - каза Сянка. - Искате ли хот-дог?
- Аз роднини не мога да ям - сбърчи муцуна вълкът.
- Какво е "хот-дог"? - попита пантерата.
- Кренвирш в хлебче с горчица, кетчуп и майонеза - осведоми я сянката.
- Нали нямахме хлебчета?! - учуди се Ра.
- Не и такива, каквито побират цели камили - оправда се Вълк, а, обръщайки се към човека, попита: - Значи този хот-дог няма нищо общо с кучетата, така ли?
- Хъм - замислено размърда нос Сянка. - Най-вероятно няма...
- Дай насам един хот-дог - отново се облиза Черната пантера. - А после дай още един.
- Най-вероятно ли...?! - смръщи се Но Щен Вълк. - Нещо друго за ядене имаш ли?
- Чаша месо искаш ли? - веднага се отзова сянката.
- Чаша месо ли?! - учудено повдигна вежда вълкът. - От кога месото се мери в чаши?!

 

- Здравей - поздравява Ръмжачът ученика си.
- Здравей - поздравявам го и аз и продължавам с досегашното си занимание.
- С какво се занимаваш? - пита десетина минути по-късно вълкът.
- Всяка нощ гледам небето - отговарям му. - Помага ми.
Учителят ми сяда до мен и известно време прави същото, с което се занимавам и аз... или поне на пръв поглед така изглежда.
- Небето е граница - нарушава мълчанието той след още десетина минути, което му изказване леко ме изненадва, но все пак решавам да му подам точната реплика:
- Обаче небето е безгранично!
- Именно - кимва вълкът. - Именно...
...
Ръмжачът мълчаливо сяда на пейката до ученика си и заедно се заглеждат в нощното небе, всеки със своите си мисли.
- Има ли нещо невъзможно? - нарушавам мълчанието по някое време аз.
- Хъм - въпросът ми явно затруднява вълка, защото ми отговаря едва след още време: - Невъзможно е да има два отговора на един въпрос.
- Хъм - изхъмквам на свой ред аз, защото отговорът му ме затруднява, а след още време заключавам: - Да зная отговорите на въпросите си не е същото, като да разбирам...