Знаеш ли, защо искам да сме си двамата? Иска ми се да мога да ти обясня, а в същото време в главата ми е някак разхвърляно.
Понякога се питам, дали е правилно!? Не знам, за Бога! Само знам, че няма да е лесно. Ще се караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с всеки друг, предпочитам да мълча с теб.
Различията ни ще пречат. Романтик и "циник" не е най-добрата комбинация, какво ще кажеш? И все пак, аз ще те карам да чувстваш, а ти ще ме караш да стъпвам на земята, когато политам към нереалните ми мисли. Да се допълваме, ще бъде най-доброто нещо и за двама ни.
Ще остаряваме заедно и ще се променяме за добро, разбира се. Ще бъдем най-добрите версии на себе си, защото няма да се ограничаваме. Защото и двамата сме луди достатъчно, за да вярваме, че каквото и да пожелаем, можем да го осъществим.
Твоята обич искам, чуваш ли!? Твоята, както ти си ме обичаш. И да ти давам моята, каквато си е. Понякога в повече, понякога неразбираема, но никога лоша. Понякога ще мисли ...