10.09.2022 г., 13:19 ч.  

Искаш ли да знаеш? 

  Проза » Писма
901 2 2
3 мин за четене

Знаеш ли, защо искам да сме си двамата? Иска ми се да мога да ти обясня,  а в същото време в главата ми е някак разхвърляно. 

Понякога се питам, дали е правилно!? Не знам,  за Бога! Само знам, че няма да е лесно. Ще се  караме, ще спорим, ще си мълчим, ще се сдобряваме. Но вместо да говоря с  всеки друг, предпочитам да мълча с теб.

Различията ни ще пречат.  Романтик и "циник" не е най-добрата комбинация, какво ще кажеш? И все  пак, аз ще те карам да чувстваш, а ти ще ме караш да стъпвам на земята,  когато политам към нереалните ми мисли. Да се допълваме, ще бъде  най-доброто нещо и за двама ни.

Ще остаряваме заедно и ще се променяме за добро,  разбира се. Ще бъдем най-добрите версии на себе си, защото няма да се ограничаваме. Защото и двамата сме луди  достатъчно, за да вярваме, че каквото и да пожелаем, можем да го  осъществим.

Твоята обич искам, чуваш ли!? Твоята, както ти си ме обичаш. И да ти давам моята,  каквато си е. Понякога в повече, понякога неразбираема, но никога лоша.  Понякога ще мислиш, че те задушавам, а аз винаги ще се опитвам да ти  покажа, че всичко, което изглежда обсебващо, всъщност е истинско и прелива в сърцето,  но вероятно още не съм се  научила как се прави правилно. Даже не знам,  дали има правилен начин да покажеш чувствата си. Тях или ги има или не. Понякога ще мисля, че не ме обичаш и  всеки път ще ме разубеждаваш с онези твои прегръдки. Хем силни, хем нежни сякаш те е страх да не ме прекършиш. И ще ме целунеш и тихичко ще ми затананикаш , онази твоя песничка " таралеж на кълбо, ще избави зайчето". И ще се смеем. Много ще се смеем. На пук на всички 

и всичко ние  ще се обичаме.

Ще остана въпреки, че ме е страх някой истински да ме  обича. Въпреки, че и аз обичам. Мамка му, толкова съм странна. Ще се влюбиш в мен… и аз няма да избягам от теб.

А, ти все питаш за нормалните неща, а аз пак го обясних по моя си начин. Добре, ще добавя още.

Ще те събуждам преди алармата ти. Ти ще ме питаш дали съм се наспала.  Ще казвам "да",  но по-късно ще ти призная, че не съм спала цяла нощ от щастие  и колко обичам да те гледам докато спиш. 

Ще си правим кафе и ще мълчим сънени в кухнята.

Ще си взимаме душ заедно и много ще се целуваме.

Ще си оставяме време за себе си. Ще си вършим задачите, ще сбъдваме мечтите си, ще излизаме с приятели.

Ще ме ревнуваш от стария приятел, който е решил да ме пита как съм. Аз теб също. Ще  ме прегръщаш пред момчетата, за да покажеш, че съм твоето момиче. Аз пък, ще се усмихвам,  защото съм щастлива. 

Ще ме караш да пия онези шотове, от които ми горчи и ще ми се смееш на  физиономията. Ще се напиваме двамата и ще се държим като тийнейджъри.

Ще правим любов. Ще разберем, че да правим любов е малко по-различно от секс и после ще се гушкаме.

Ще се смееш на това , как те питам нещо и после сама си отговарям,  без да ти дам възможност да ми отговориш. Лудост е, нали!? Но пък те обичам, въпреки всички странности, които правя...правим. Въпреки всичко и всички останали. 

Казах ти, че в главата ми е бъркотия, но знам защо искам да съм с теб.  

Вярвам в теб... в нас! Спокойна съм и сигурна. И това е най- хубавото,  което ми се случва, а именно Ти да си в живота ми и сърцето ми! Оставаш ли? Аз ДА!

Посветено на Цеци!

 

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава изповед,откровена и сърдечна.Това е любов от където и да го погледнеш. Пожелавам щастие в душите и сърцата! Обичайте се!
  • Те - писмата писани в тишина с честотата на сърдечният ритъм и изпращани.......... по неведомите, информационни пътища на нареченото обичане , се четат само от тишината между ударите на сърцето! Разкоооооош! Благодаря !
Предложения
: ??:??