Родил съм се на звездолет и сигурно ще умра на звездолет. Летял съм до всички краища на Галактиката. Кацал съм на планети с океани от лава и на такива, където, освен пясък, няма нищо друго. Сражавал съм се с ходещи дървета и с разумни същества, които се телепортират без технически средства... Но когато ме попитат за най-шантавото приключение в кариерата ми, винаги се сещам за Синята планета.
Всеки я знае. Е, всеки, който лети... Обявена е за резерват. Животът там, казано образно, е още на пъпка. Макар че съм чувал и друго: провеждал се секретен експеримент. Затова и съществата били боядисани в три цвята – бял, черен и жълт. Защо, с каква цел – не коментирам, аз съм на служба и най-малко на мен прилича да се занимавам с клюки.
Но за приключението. Летяхме с последния модел на звездолета KSX. Боклук... Но тогава не знаехме и бяхме го пришпорили някъде близо до свръхсветлинната. И изведнъж взе да друса, киха и придърпва. Чак след връщането ни се разбра, че горивото RDQ е било некачествено ...