***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После изчезваше неусетно. Една нощ помогна на един вампир, а той си открадна искрица от сърцето и, скри я в пазвата си, когато му бе студено я взимаше в дланите си, за да се стопли. Огромните Кухини в него се запълваха със светлина... Претворяваше се в красива самодива, преминаваше отвъд, искрата се превърна в някаква необяснима сила...
От тогава вампирът броди из световете и търси Совата...
П.П. Очаквайте продължение...
©Екатерина Глухова
© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados