Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Независимо дали беше амазонка, гейша, авантюристка, бунтарка или дори убийца. Докато четеше в самотното си легло, то изчезваше и биваше заменено от магическо място, където не бе сама. Обикновеното момиче, изчезваше и на негово място идваше специалното, необикновеното. Момиче пълно с жар и готовност за приключения. Толкова много обичаше историите, че се превърна в такава. Превърна се в една интересна история, но никой нямаше желание да я чете, защото беше с обикновена корица. Когато хората отиваха в библиотеката, те избираха онези с лъскавите корици. За нейна радост понякога се намираше някой, който обичаше книгите с обикновени корици и се зачиташе, но бързо се отказваше. Тя беше различна от другите книги, беше -недописана. И когато някое изключение случайно се зачиташе, страниците се изписваха с най-съкровените му желания и мечти.
  Горката книга, чакаше и чакаше, но беше забравена, захвърлена в един мрачен шкаф и бе цялата в прах. Искаше ù се само някой да запълни празнотата ù, с мечтите си, но времето течеше, а никой не пишеше. Докато един ден в библиотеката влезе едно изключение. То беше момче. Момче, на което от километри му личеше, че му е писнало от всичко. В мрачните му очи се отразяваха болка, тъга, самота, но и мъничко доза надежда. То видя, че никой не гледаше към мрачния шкаф. Всеки си избираше книги от новите, блестящи шкафове. А, момчето след като бе преживяло толкова, не беше сноб. И се бе научило да не съди по корицата, затова се приближи и отвори шкафа. В него имаше само една, единствена книга. Стори му се позната. Сякаш имат нещо общо помежду си, защото и тя бе самотна, тъжна и пренебрегната точно като него. И ако той беше книга, щеше да бъде точно като нея - захвърлен. Издуха прахът от нея и я отвори. Но в книгата пишеше само една дума - Луна. Луна бе, неговото съкровено желание и мечта, но той не я оценяваше докато я имаше. Сега съжаляваше и би дал всичко да си я върне... Но вече бе късно. Той се усмихна тъжно и върна книгата в шкафа. Излезе навън и с учудване забеляза, че вече бе вечер. Запали цигара и се замисли - За момичето, което толкова много обичаше историите, че се превърна в такава.