nicoleshtain (Неразбрана)

Буря 🇧🇬

Той беше точно като буря.
Не знам защо досега всичките имена на бурите са били женски.
Може би, защото той беше по-голямо бедствие, жалко сравнимо с природните.
Защото той не разруши само природата ми.
Разруши дългогодишните строежи на стените около сърцето ми, около най-скъпото ми съкровище. С всяк ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2015-06-16T07:59:02+03:00 827

Началото на края 🇧🇬

За тях, нормалните животът им започва с денят и завършва с настъпването на нощта. И докато те сладко спят и сънуват, мечтите, които никога няма да бъдат част от реалността. Аз пристъпвам тихо в сенките. Затворил дяволските си очи, избирам поредната си жертва, между милионите други. Отивам при нея. Н ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-10-22T23:22:46+03:00 820 1

Сбогом 🇧🇬

Поредна вечер. Поредна бира. Вкусът ù ми напомня на теб. Горчи ми точно като поредните ти думи. Замъглява съзнанието ми, точно като поредните ти целувки. Кара ме да се смея, точно като поредната ти усмивка. Кара ме да плача, точно като поредния ни скандал. Последна вечер. Последна бира. Последен път ...

nicoleshtain

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2013-10-18T11:39:37+03:00 940 6

История за една история 🇧🇬

Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-10-09T20:52:09+03:00 630 2

Обичам 🇧🇬

Обичам, когато върви с една наперена...
почти животинска походка.
Сякаш целия свят му принадлежи.
Обичам, когато ме погледне
с тъмните си мрачни очи. ...

nicoleshtain

Poesía » Otra

2013-09-26T21:11:12+03:00 608

Обичай себе си 🇧🇬

Срещаме много хора. Някои от тях ни правят по-слаби, чупливи и ни карат да се чувстваме като нищо... Сякаш сме нищо. Нараняват ни с думи и действия и когато заставаме пред огледалото, мразим онова, което виждаме. Дори и след като тези хора си заминат, болката остава и все още не харесваме отражениет ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-09-17T22:59:30+03:00 878 2

Капан от мисли 🇧🇬

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-08-20T16:35:58+03:00 820

Тъжни очи 🇧🇬

Поредното дете с разбито сърце
и с несбъднати мечти.
Поредното хлапе с тъжни празни очи,
облени в сълзи.
Поредното дете, което плаче без почивка, ...

nicoleshtain

Poesía » Otra

2013-06-16T11:59:03+03:00 747

Лош навик 🇧🇬

За теб съм като цигарата, можеш да ме запалиш дори само с една ръка. Използваш ме, за да се успокоиш. Наслаждаваш се на няколкото секунди удоволствие. Имаш нужда от мен, когато си ядосан, тъжен, дори и щастлив. Запалваш ме, след като си задоволил глада си. Аз съм като цигарения дим, оставам миризмат ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-06-13T18:08:06+03:00 1K

Утро 🇧🇬

Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да ...

nicoleshtain

Prosa » Otros

2013-05-30T18:28:52+03:00 704 1 1

Сякаш 🇧🇬

Сякаш те са мракът, а ти си светлината.
Сякаш те са злото, а ти си добрината.
Сякаш те са реалността, а ти си чудесата.
Сякаш ти си истината, а те лъжата.
Сякаш ти си възрастният, а те децата. ...

nicoleshtain

Poesía » Otra

2013-05-29T05:03:30+03:00 706