Oct 9, 2013, 8:52 PM

История за една история

  Prose » Others
630 0 2
2 min reading

  Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Независимо дали беше амазонка, гейша, авантюристка, бунтарка или дори убийца. Докато четеше в самотното си легло, то изчезваше и биваше заменено от магическо място, където не бе сама. Обикновеното момиче, изчезваше и на негово място идваше специалното, необикновеното. Момиче пълно с жар и готовност за приключения. Толкова много обичаше историите, че се превърна в такава. Превърна се в една интересна история, но никой нямаше желание да я чете, защото беше с обикновена корица. Когато хората отиваха в библиотеката, те избираха онези с лъскавите корици. За нейна радост понякога се намираше някой, който обичаше книгите с обикновени корици и се зачиташе, но бързо се отказваше. Тя беше различна от другите книги, беше -недописана. И когато някое изключение случайно се зачиташе, страниците се изписваха с най-съкровените му желания и мечти.
  Горката книга, чакаше и чакаше, но беше забравена, захвърлена в един мрачен шкаф и бе цялата в прах. Искаше ù се само някой да запълни празнотата ù, с мечтите си, но времето течеше, а никой не пишеше. Докато един ден в библиотеката влезе едно изключение. То беше момче. Момче, на което от километри му личеше, че му е писнало от всичко. В мрачните му очи се отразяваха болка, тъга, самота, но и мъничко доза надежда. То видя, че никой не гледаше към мрачния шкаф. Всеки си избираше книги от новите, блестящи шкафове. А, момчето след като бе преживяло толкова, не беше сноб. И се бе научило да не съди по корицата, затова се приближи и отвори шкафа. В него имаше само една, единствена книга. Стори му се позната. Сякаш имат нещо общо помежду си, защото и тя бе самотна, тъжна и пренебрегната точно като него. И ако той беше книга, щеше да бъде точно като нея - захвърлен. Издуха прахът от нея и я отвори. Но в книгата пишеше само една дума - Луна. Луна бе, неговото съкровено желание и мечта, но той не я оценяваше докато я имаше. Сега съжаляваше и би дал всичко да си я върне... Но вече бе късно. Той се усмихна тъжно и върна книгата в шкафа. Излезе навън и с учудване забеляза, че вече бе вечер. Запали цигара и се замисли - За момичето, което толкова много обичаше историите, че се превърна в такава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неразбрана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...