Жегааа, .. ама Атинска жега...

                       Гърдеста  синоптичка, сякаш да подчертае горещината, се фръцка по екрана,

само по нещо, знам ли го как точно се казва, но се виждаха само едни тънички презрамчички и

нещо отдолу за прикритие,.. така де това дето има мляко за бебетата,.. тя  показваше  плюс 43 градуса  по Целзий по  някакъв термометър,.. ауу, а по Фаренхаит, колко ли щеше да бъде...Хубави презрамки.

Пардон , горещина голяма в неделният ден...Пак ще се разтапяме като сладолед на клечка..

И то 43 градуса в центъра на Атина,.. ами в крайните квартали сигурно ще е плюс 46,.. ама не казва

какичката,.. температурата на морската вода , около и над 32 градуса,.. брей, ще им  се сварят яйцата , ма како в тази гореща вода...

Стоя разкрачен, по-точно седя разкрачен на стола, за да не ми се сварят де,.. цедя през сламката фрапето,.. зяпам телевизора,..а, някой врътна канала и какичката се изгуби,.. пожари,.. къде бе , е,

там ли бе,...гори при Варибоби,..или варифасули, е ами по-лесно ще се сварят фасула бе..

я, някаква яхта аварирала в морето,.. стиснати хора, ами имаш   яхта, гледай дали имаш и гориво,.. интересни хора, горивото му се е свършило,. яхта има, пари за гориво няма,...Хъм, и к'во дават сега, ..дежурните демонстранти някъде по света,.. в тази жега, к'во правите бе, точно сега...

Я, футбол,.. ама и вие няма да се наиграете ,.. в тази жега...

А тоя с дистанционното сигурно търси синоптичката,.. няма я, тя си изпя жегата и е на сянка,.. или може да й помагат за презрамките,.. знам ли,.. нали  е жегаво...Телевизор, какво да му гледам,.. ама нали е безплатно, заведението плаща...- мислих си задълбочено

                      Гледам из сянката, Цанко Тимурата...

Той беше по-голям от нас в махалата, прочел '' Тимур и неговата команда '' на Аркадий Гайдар,

даде я да я прочетем всички...Един ден както се бяхме събрали дечурлигата, той рече

- Хайде , да си направим и ние Тимуровска команда,.. ще помагаме на стари хора, ние ще си помагаме взаимно...

Речено сторено..

На тази баба ходехме за хляб, на друга за сирене,.. даваха ни филии намазани с шипков мармемад

 за да сме имали сила...и ние бяхме радостни и щастливи.

Едно време нямаше климатици, зимно време отпление на дърва , въглища, брикети...конските каруци на Топливо ги разкарваха по домовете..

Една сутрин Цанката изсвири под прозореца

- Команда, днес ще ни докарват брикети,..взимай една кофа и пред нас,.. отивам да събера и другите...- изкомандва той

Внесохме бързо брикетите сред шум и глъчка...

След няколко дни изсипаха и нашите брикети,.. е зарадвах се аз ще ги внесем бързо и нашите ще са доволни от стореното...

Отидох тичешком до Цанко...подсвирнах

- Хайде , дойдоха и нашите брикети, да ги внесем набързо и да изненадам нашите..,Отивам

и за другите...- казах въодошевено

- Ааа, не мога..- наказан съм и не мога да излизам от къщи,.. пък и ако нашите научат, че

съм внасял чужди брикети,.. боят не ми мърда.. Не мога, команда..- и затвори прозореца

Останах с пръст в устата,.. обиколих и другите,.. същият отказ...

Върнах се в къщи,.. нали по автора на книгата, Тимур помагаше на всички, не го беше страх от нищо,.. а сега всички се изпокриха...

Погледнах купчината брикети,.. взех две кофи м и започнах да пренасям. Изглежда са се обадили на татко, че са докарали брикетите ни и той пристигна..

- А, къде е Тимуровската команда , бе..- засмя се той - Остана сам, нали,.. къде са приятелите ти..

Какво стана с командата..разбягаха се нали.

Момчето ми, запомни едно,.. няма приятелство, има интереси - каза кротко той - а, за Тимур и неговата команда е само литературна измислица за едновремешните времена...

Още помня думите на татко...

Внесохме ги двамата, а за награда мама изпържи кюфтета...

Командате се разтури, но от тогава го кръстихме Цанко Тимурата...

- О, Цанка как си,.. как си Тимуре,.. чак тук в Атина да се срещнем - засмях се

- Е, да ти кажа добре, няма да сгреша,.. ама малко съм финансово притеснен,. започнах една далавера, но ми трябват 200-300 евро,.. можеш ли да ми помогнеш, а...както едно време в

Тимуровската команда,.. човек в нужда се познава...- започна той без увъртане и лукавите му очички присвяткаха в очакване...

- Мога да ти дам и 500, ама нямам,.. ако имах 1000, полувината щях да ти дам...кой носи

толкова пари в джоба си и то в  неделен ден....- засмях се отново

- Е , ама то не веднага бе,... утре, в други ден,.. ще почакам.. Знаеш ли стана трудно с работата, няма работа, бе...А трябва наем да се плаща, карта за транспорт...Абе, хванах ди една госпожа, та й обещах да я водя на таверна...ама паричките малко...

- Оуу, това ли била далаверата  ти бе,,.. аз помислих, че е нещо от рода на Рокфелер и ябълките...

купуваш-продаваш- печелиш  и си цар...

- Еее, не щеш да свършиш работа и това е...Да пийнем ли тогава по една бира,.. да поръчам ли -

и вдигна тъка с жест  за щракане с пръсти към сервитьора

- Ти, ако искаш пий и две,.. аз не мога да пия толкова рано, пък и имам неотложна работа   - казах

допивайки фрапето си - Хайде до нови срещи...

- Ей, скрънза си беше и скрънза си остана...- констатира Цанко Тимурата накрая - Амиии, и  аз  да тръгвам тогава...

                    Разделихме се, единият наляво,.. другият надясно.

                    Обърнах се след него,.. беше леко приведен като хишник дебнейки жертва из

бетоновата джунгла...

                    Тръгнах с бавни крачки под сянките на дърветата и сградите...

                    Какво направих аз,.. отказах.. Беше ми леко на душата въпреки обещаната жега.