Обичах неделния ден,.. от рано не е толкова топличко, няма още досадни мухи,..

носи се ухание на мляно кафе...

В такива недели се потапям из магазинчетата на Манастираки, зеейки по разнообразието на туристическите сувенири,.. по групичките чуждестранни туристи, предимно японци, които като рояк пчели или оси  щракаха с фотоапаратите си наоколо и говореха на своя си език тихичко и

неразбираемо...

                     Дали  хитри гърци са измислили масите по тротоара, или взаимствано от французите,

Гугъл нищо не казва по въпроса,.. но под причудливи чардаци или сенници масите бяха подредени

 и чакаха посетители...

Седнах в едно такова, поръчах кафе елинико,.. няма турско, няма арабско,.. всичко елинико, гръцко

и се загледах както винаги в минувачите,.. пъстра тълпа, разноцветна,.. стари, млади,.. чужденци със зачервени лица, ръце и крака в шорти,.. яяя, така се почернява за ден-два...

Някаква жена с пълна чанта, като селска бохча,клатейки се като патка  на не до там прави крака,

се поспря, поспря,.. и тръгна към мен...

- Не ме позна нали,.. не очакваше да ме видиш в Атина, нали...Елена бе,.. Ленчето,.. навремето бяхме съученици,.. и малко ученическа любов,.. забравил сиии, забравил ..- изрече тя и без да чака покана

издърпа един стол, сложи бохчата,.. дръпна другия и се отпусна на стола, та чак кафето и водата ми се разтрепериха...

- Ти какво, само на голо кафе и водичка ли...Момче, една бира Амстел и тиропитакя - поръча тя на архаичен гръцки език на сервитьорчето...

- Е, казвай какво правиш,.. как живееш...То, да не се надява човек, уж много учехте едно време,

пък вих в Атина търсим препитание..- и жълтите й зъби се оголиха в широка мазна усмивка - Е,

така е,.. не знаеш къде, кога и кого ще срещнеш...

                        Погледнах я,..и  какво  бе останало от онова момиче,.. само ехидността,..

Косата й уж сресана, а изглеждаше разрошена и немита, но там забучени слънчевите очила, дежурният атрибут на жените гурбетчийки в Гърция, забучени, както обичам да казвам като очилата на едновремешен авиатор,. някакви обички-треперушки бяха закачени на ушите й,.. сякаш е бързала за самолета, та гримът й по очите ми се стори неравномерен,.. месестите й устни начервени с ярко червило, все едно е яла на закуска лютеница и забравила да се избърше,.. охоо, има и мустачки,. под брадичката втора гънка, втора брадичка,.. дали използува ''Жилет''...на врата й  гердан, имитация на марков, дето ги продават на лаики пазарите по кварталите,.. гърдите едри и отпуснати, ами ако сложи два чифта сутиен,...Гогольовата  Коробочка на живо...

И  това е Елена,.. по която бях хлътнал в 10 - 11  клас...

- Какво си ме зяпнал бе,.. сякаш ще ме купуваш = дъфчейки промърмори тя - Или още не вярваш, че в Атина ще се видим,.. така ни било писано..

Отвори уста и голямо парче тиропита потъна там,.. жълтите й пооредели зъби задъфкаха звучно,.. по брадата й издайнически лъщеше мазно от тиропитата,..., какво е тиропита ли, ами нещо

като нашите банички със сирене, дето ги продават на павилионите за закуска...

- Ох , да пийна и бира,.. харесвам Амстела,.. сутринта кирийката, това направи Елен, онова направи Елен,...не остана време да закуся,.. да не изпусна и оня за парите, нали пращам на децата пари на всеки две седмици,.. та не можах да закуся...

Хей, момче - обърна се тя на гръцки - Дай една Амстел и тиропита...Е , казвай, какво работиш тук,.. къде живееш - попита тя, приплаквайки устата си с глътка бира

- Ами и аз като другите, да си опитам късмета тук,.. работя в Пирея на пристанището, на контейнерите,... административна работа, е отговорна е, да не объркаш документи, номер на контейнера, направление...- заобяснявах аз

Тя ме изгледа кръвнишки..

- Значи, пак си се уредил на сянка,.. чукаш моливчето по бюрото, жените се въртят около тебе,.. и еврото капе - дъвчейки отбеляза тя - И колко плащаш за квартира...

- О, не знам,..тя фирмата плаща, по договор е така,.. не е толкова голяма,..хол, две стаи, спалня,

но има голяма тераса, с кон да препускаш както се казва...

- И кой ти чисти, бе.. Аз мога да идвам да ти чистя неделен ден,..другите взимат по 45-50 евро,.. аз ще ти взимам 40 евро, нали си ми приятел...- намигна тя свойски и похотливо

- Аз си чистя сам,.. то какво да изцапам,.. но ще се възползвам от предложението ти, все пак

друго е да чисти женска ръка ..- примиренчески казах - Ами ти, рано се омъжи,.. заминахте за Съюза,.. сега пък в Атина...

- Какво да ти кажа,.. бяхме в Коми на работа...

- Ама в Сиктивкар ли, или..

- Аме, какъв ти Сиктивкар,.. нагоре в Усогорск, и нагоре в гората,.. пак така де в тайгата...

Отначало беше хубаво, ние с Ванчо работим, родителите му и те,..родиха се децата, дадоха ни голямо жилище,..Аз започнах работа в дървения склад, Ванчо беше лесовоз,.. после за по-вече пари  отиде секач,... Предложиха му да учи в Сиктивкар за лесовъд задочно,...

- А ти, завърши ли нещо ,руския научи ли перфектно..

Тя преглътна поредната хапка,.. пийна бира да я прекара...

- Я, завърших нещо руско,.. едва успях да взема кетап за средно от българското училище там....

Къде да го уча руския, в склада всички българи от кол и въже събрани, плещят си на техен диалект

... в българския магазин бях продавачка,.. с децата в къщи пак на български,...виж Ванчо го изучи,.. той маскарата взел, че се залюбил с някаква рускиня, била му преподавателка ли, професорка ли, .. така завърши. Ама се разведохме, била съм му проста и отиде при рускинята..

Дойдоха новото ръководство по обектите и ме съкратиха, не можело да работя в склада без икономическо...Прибрахме се с децата в България при нашите,.. добре , че бяха те..

А, осъдих  Ванчо да плаща издръжка....Пораснаха децата, ама на разходите си растат, дойдох тука,

после дойде и големият син, седя , въртя се няма работа и си замина,.. ожени се.. мама праща

пари,... малкия завърши СПТУ и той дойде, ама аргатин в една фурна, ааа, да го хване силикозата ли,.. хайде обратно...Ех, защо ли толкова късно те срещнах,.. на, щеше да го уредиш някъде около себе си....сега работи при някакъв чорбаджия, ама редовно не им плащал, пътувал из страната , карали жито....Ако му намериш някоя работа около тебе, напуска и идва веднага...

Искаш ли да идем в твоята квартира,.. ей тъй, хем да си починем и да си спомним младите години,.

Е, аз съм понаедряла, ама все още ставам за оная работа,.. мога и знам,..хихихи..

Не съм загаснал огън,.. щом зетя на бабата...

И започна да разправя някаква банална история...

                     Гледах през нея и се питах,..

Ти, човече глупаво, какво правиш тука///

Кой е по-глупав,, ти, че слушаш глупости,... или тя, че ти ги разправя...

Както казва поетът, нищо не трепна в мене,.. ни обич, ни жал,... чисто безразличие.

                     Мислех си, кое ще е по-правилно и благоразумно ,.. да ида уж до тоалетната и

през задната врата да се измъкна на другия тротоар,... или...

- Елена, беше ми много приятно, че се срещнахме, побъбрихме,.. благодаря за отделеното време,

 Сега  трябва да тръгвам, защото имам неотложна среща,.. Извинявай....

А, щях да забравя, кафето ми е платено...

                     Станах, прибрах стола към масата, хвърлих бегъл поглед към нея...

Тя все още не беше проумяла какво й казах,.. и че номерът  с тирипитите и бирите не мина..

Устата й беше застинала зяпнала ...

Из заведението тихичко се носеше песента на Паскалис Терзис и Наташа Теодориду

'' Ден тельо тетьюс филюс '' ... Не искам такива приятели...

                      Тръгнах и се изгубих в пъстрата тълпа на Манастираки без да се обръщам назад....

/ следва продължение /