19 feb 2023, 22:44

" Из Дневниците на една скитница"

  Prosa » Otros
617 0 0

 

  „Тя ли се върна назад във времето, или времето я върна !? Тя все още не знаеше....Как точно се случи?! Но тя беше там, за да получи нещо, което й принадлежеше, нещо, което смяташе, че й принадлежи, нещо, което  искаше да й принадлежи...Може би беше глупаво да повярва в това, но тя го направи...Надяваше се...Този път тя не искаше да си ходи, искаше да остане и то не за известно време, както обикновено правеше ...  Но за дълго... Само че не я пуснаха обратно там... Тя тропаше и чакаше... Тишината я посрещна... Тя знаеше, че ще остане още малко... И може би ще  трябваше да тръгне отново по пътя на скитниците ... Лутайки се през пространството и времето, докато пак, я завлечеше на някъде ...
  Малко хора я познаваха, тя беше
  различна...викаха й - скитницата...
  Тя имше много лица, но само едно й принадлежеше - Това на любовта."

 

Предварително Ви благодаря, за всички коментари

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...