19.02.2023 г., 22:44

" Из Дневниците на една скитница"

619 0 0

 

  „Тя ли се върна назад във времето, или времето я върна !? Тя все още не знаеше....Как точно се случи?! Но тя беше там, за да получи нещо, което й принадлежеше, нещо, което смяташе, че й принадлежи, нещо, което  искаше да й принадлежи...Може би беше глупаво да повярва в това, но тя го направи...Надяваше се...Този път тя не искаше да си ходи, искаше да остане и то не за известно време, както обикновено правеше ...  Но за дълго... Само че не я пуснаха обратно там... Тя тропаше и чакаше... Тишината я посрещна... Тя знаеше, че ще остане още малко... И може би ще  трябваше да тръгне отново по пътя на скитниците ... Лутайки се през пространството и времето, докато пак, я завлечеше на някъде ...
  Малко хора я познаваха, тя беше
  различна...викаха й - скитницата...
  Тя имше много лица, но само едно й принадлежеше - Това на любовта."

 

Предварително Ви благодаря, за всички коментари

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...