Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се мухи са ми приятели. Те кръжат около мен сякаш съм някакво лайно. Но аз не съм.
Аз съм човекът, който помни онова, което другите не искат да помня. Понякога си мисля, че съм експеримент на Нищожествата, които ме държат заключен. Отдавна можеха да са ме трансформирали в някакво подобно на тях същество. Но, уви... Имам право да стоя сам и да пиша. През една цепнатина ми подават нужните материали. Храната е оскъдна и напомня помия за прасета в кочина. Такава, с каквато са хранили прасета - истински, такива, каквито ми е разказвал моя дядо. Имам чувството, че светът е полудял. Или аз наистина съм "малоумник", заслужаващ съдбата си.
Ден втори: Отскоро записвам онова... Преди бях само изолиран. По ...