22 nov 2009, 12:57

Из "дневникът"

  Prosa » Relatos
1.1K 0 6
2 мин за четене

ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"

 

 

Събота:

Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.

 

Неделя:

Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усмихвам се, но пак ми е тъжно.

 

Понеделник:

Цяла сутрин плаках. Сега се чувствам по-добре.

Едва днес забелязах, че цветето в кухнята има две нови листенца. Малки и крехки. Полях го и го изкарах на слънце. Нека подиша и се поглези.

 

Вторник:

Съседката почина. Вчера говорихме, смяхме се на кучето ù.

Капакът на ковчега е пред блока, изправен на входната врата. Когато го видят, хората го заобикалят страхливо. Отминават го, обръщат се, а в очите им онази човешка тъпота...

 

Сряда:

Вземах кучето на съседката. Горкичкото, не яде, само скимти и лежи пред входната вратата. Обясних му, че тя няма да се върне, а то заплака като човек.

 

Четвъртък:

Вали!...

 

Петък:

Продължава да вали. Изведох кучето на разходка, а то избяга. Виках след него, но не се върна. Цял ден съм до прозореца. Наближава полунощ, а още го няма.

 

Събота:

Излязох да пазарувам. На улицата до последния вход имаше нещо, което колите заобикаляха. Кучето на съседката - прегазено.

Зарових го зад блока. На мястото на гроба пресадих цветето с новите листенца.

 

Неделя:

Слънчево е!

Това е последната страница от дневника. Хубав ден за един умиращ дневник. Прелистих го и прочетох за неща, които бях забравил.

Бил съм мъртъв още от първата страница.

Ще го заровя до кучето и цветето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжен разказ.
  • Много тъжен разказ.
  • Попаднах на едно интервю.
    Попитаха известен бг-писател:
    Какво правите, когато не пишете?
    - Живея.

    Хубаво е
  • Георги,животът е в онея две листенца,в онея сълзи на кучето,в усмивката на дете!
  • Много! Много...!

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...