22 nov 2009, 12:57

Из "дневникът"

  Prosa » Relatos
1.1K 0 6
2 мин за четене

ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"

 

 

Събота:

Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.

 

Неделя:

Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усмихвам се, но пак ми е тъжно.

 

Понеделник:

Цяла сутрин плаках. Сега се чувствам по-добре.

Едва днес забелязах, че цветето в кухнята има две нови листенца. Малки и крехки. Полях го и го изкарах на слънце. Нека подиша и се поглези.

 

Вторник:

Съседката почина. Вчера говорихме, смяхме се на кучето ù.

Капакът на ковчега е пред блока, изправен на входната врата. Когато го видят, хората го заобикалят страхливо. Отминават го, обръщат се, а в очите им онази човешка тъпота...

 

Сряда:

Вземах кучето на съседката. Горкичкото, не яде, само скимти и лежи пред входната вратата. Обясних му, че тя няма да се върне, а то заплака като човек.

 

Четвъртък:

Вали!...

 

Петък:

Продължава да вали. Изведох кучето на разходка, а то избяга. Виках след него, но не се върна. Цял ден съм до прозореца. Наближава полунощ, а още го няма.

 

Събота:

Излязох да пазарувам. На улицата до последния вход имаше нещо, което колите заобикаляха. Кучето на съседката - прегазено.

Зарових го зад блока. На мястото на гроба пресадих цветето с новите листенца.

 

Неделя:

Слънчево е!

Това е последната страница от дневника. Хубав ден за един умиращ дневник. Прелистих го и прочетох за неща, които бях забравил.

Бил съм мъртъв още от първата страница.

Ще го заровя до кучето и цветето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжен разказ.
  • Много тъжен разказ.
  • Попаднах на едно интервю.
    Попитаха известен бг-писател:
    Какво правите, когато не пишете?
    - Живея.

    Хубаво е
  • Георги,животът е в онея две листенца,в онея сълзи на кучето,в усмивката на дете!
  • Много! Много...!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...