Из "дневникът"
ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усмихвам се, но пак ми е тъжно.
Понеделник:
Цяла сутрин плаках. Сега се чувствам по-добре.
Едва днес забелязах, че цветето в кухнята има две нови листенца. Малки и крехки. Полях го и го изкарах на слънце. Нека подиша и се поглези.
Вторник:
Съседката почина. Вчера говорихме, смяхме се на кучето ù.
Капакът на ковчега е пред блока, изправен на входната врата. Когато го видят, хората го заобикалят страхливо. Отминават го, обръщат се, а в очите им онази човешка тъпота...
Сряда:
Вземах кучето на съседката. Горкичкото, не яде, само скимти и лежи пред входната вратата. Обясних му, че тя няма да се върне, а то заплака като човек.
Четвъртък:
Вали!...
Петък:
Продължава да вали. Изведох кучето на разходка, а то избяга. Виках след него, но не се върна. Цял ден съм до прозореца. Наближава полунощ, а още го няма.
Събота:
Излязох да пазарувам. На улицата до последния вход имаше нещо, което колите заобикаляха. Кучето на съседката - прегазено.
Зарових го зад блока. На мястото на гроба пресадих цветето с новите листенца.
Неделя:
Слънчево е!
Това е последната страница от дневника. Хубав ден за един умиращ дневник. Прелистих го и прочетох за неща, които бях забравил.
Бил съм мъртъв още от първата страница.
Ще го заровя до кучето и цветето.
© Георги All rights reserved.
