Бях решил да спра с коментарите за живота у нас и наоколо. Едно, че не виждам свястно, друго – четат се, но коментари малко. Или /дано!/ съм толкова точен, че няма какво да се добави, или хората са нормални и се боят да изкажат мнението си. Тъй като либерал-фашистите юрайничат…
Обаче – зърнах някои петна из хаоса. И ме засърбя клавиатурата.
Та – извинете, отново неправилни и неприлични коментари.
хххх
Председателстващият асамблеята на натовците Къдравата Сю заяви, че България е готова за война с Русия.
Отде знае тя какво е армията като не е ходил войник, пък и такива като него не вземаха…
Но никой не пита нормалните хора. А Ремарк е казал /по памет/, че армията е за паради, а във войната загиват счетоводителите и млекарите…
Но Даниел Митов, Тафров, Юрайя и приятелките им са готови да ни хвърлят в огъня…
хххх
Избори уж идат, а политиканите се готвят за следващите. Явно тия няма да дадат нужния им резултат.
КЕШ, КЕШ, КЕШ…
На екрана, по списъците с продадени гласове, по билбордовете. Една профсъюзна партия е заляла пътищата с билбордове. Струващи маса пари. Получени от някого. А който инвестира – после очаква обратно парите плюс печалба. „Не вярвай на жена…“ Стара кръчмарска песен.
Други пък пуснали плакати с Денков, Борисов, Пеевски. Да сравняваме и, както смятат инфантилите, да изберем сапунджията.
А то просто изравняват тримцата. От един дол дренки. От трън на глог. И още народни умотворения за случая…
хххх
От родния му град докарали останките на Фердинанд, за да го погребат /според медийните проповедници/ „в родната земя“.
И ни заопяваха как трябвало да уважаваме „владетелите ни“.
Кобургът не е бил владетел. Назначен е за княз, обявил се за цар.
Управник, комуто даже синът му Борис ЗАБРАНЯВА да стъпва на българска земя. Защо ли?
А в историята остава с продажбата на българската армия за участие в Първата световна на кайзера. И „творец“ на две национални катастрофи.
„Уважерие“ към подобни изказват англичаните през 1642, французите през 1789, руснаците през 1917 година, както и австрийци, немци, китайци…
Препоръчвам, впрочем, да прочетете Търновската конституция и ще разберете, че България не е имала законен монарх след бягството на Фердинанд…
хххх
Като споменах за законност и легитимност и ей ви го Зеленски. Не ще да напуска поста – въпреки че мандатът изтече.
Просто не ще! Детето не иска да слиза от въртележката, клоунът не напуска арената…
Украинците да му мислят – самообявил се е за вечен техен вожд.
Обаче – защо родните фейкаджии ни баламосват? Видите ли, лъжат, имало решение на ООН, признаващо Зеленски за президент. Въпреки нелегитимността му…
Да, ама не! – както викаше един верен служител на вска власт. Нито е имало заседание на Общото събрание, нито на Съвета за сигурност.
А и няма как – Русия веднага би наложила вето…
Но медиите го твърдят и юрайчовците вярват…
А по Конституцията на Украйна /член 111/ в подобен случай спикерът на Радата говори от името на парламента, който поема властта.
И става още по-интересно. Кой би водил мирни преговори от името на Украйна? Зеленски? Който вече е нула…
И, впрочем, как ще преговаря, когато има закон, забраняващ всякакви преговори?
Хубаво юридическо оплитане, нали?
А кому ще се превеждат парите от Запада? На Зеленски? За нови имоти – извън ония в САЩ, Испания, Италия?
Щеше да е смешно, ако не беше много, много тъжно…
хххх
Прибалтийските джуджета щели да спират Русия…
И пак се сещам за вица – македонците искали да обявят война на Китай. Само един бил пронив. С аргумента – „Каде че ги кОпаме?“…
хххх
Ровя из интернета и зяпам от сантиметри в екрана. Има интересни работи, има…
Немски клип. Дядо и внук. Младото момче: „ Дядо, украинците воюват срещу руснаците и ще ги бият…“ Дядото: „ Добре, но не забравяй супата…“
Внукът: „ Дядо, ние даваме пари и оръжие на украинците да бият Русия…“
„Добре, но не забравяй супата“…
„Дядо, наши танкове пак ще са по украинските полета…“
„Добре, но помни – супата…“
„Дядо, защо все за супа говориш?“.
„Когато бях на твоите години пак така се радвахме. После дойдоха руснаците, аз бях на твоите години и ни раздаваха супа от походните кухни. Учи руски, за да си поискаш супа…“
/Разговорът по памет/…
Юрайя, помни супата! И купувай букет за Орлов мост…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados