Из хаоса

Бях решил да спра с коментарите за живота у нас и наоколо. Едно, че не виждам свястно, друго – четат се, но коментари малко. Или /дано!/ съм толкова точен, че няма какво да се добави, или хората са нормални и се боят да изкажат мнението си. Тъй като либерал-фашистите юрайничат…

Обаче – зърнах някои петна из хаоса. И ме засърбя клавиатурата.

Та – извинете, отново неправилни и неприлични коментари.

хххх

Председателстващият асамблеята на натовците Къдравата Сю заяви, че България е готова за война с Русия.

Отде знае тя какво е армията като не е ходил войник, пък и такива като него не вземаха…

Но никой не пита нормалните хора. А Ремарк е казал /по памет/, че армията е за паради, а във войната загиват счетоводителите и млекарите…

Но Даниел Митов, Тафров, Юрайя и приятелките им са готови да ни хвърлят в огъня…

хххх

Избори уж идат, а политиканите се готвят за следващите. Явно тия няма да дадат нужния им резултат.

КЕШ, КЕШ, КЕШ…

На екрана, по списъците с продадени гласове, по билбордовете. Една профсъюзна партия е заляла пътищата с билбордове. Струващи маса пари. Получени от някого. А който инвестира – после очаква обратно парите плюс печалба. „Не вярвай на жена…“ Стара кръчмарска песен.

Други пък пуснали плакати с Денков, Борисов, Пеевски. Да сравняваме и, както смятат инфантилите, да изберем сапунджията.

А то просто изравняват тримцата. От един дол дренки. От трън на глог. И още народни умотворения за случая…

хххх

От родния му град докарали останките на Фердинанд, за да го погребат /според медийните проповедници/ „в родната земя“.

И ни заопяваха как трябвало да уважаваме „владетелите ни“.

Кобургът не е бил владетел. Назначен е за княз, обявил се за цар.

Управник, комуто даже синът му Борис ЗАБРАНЯВА да стъпва на българска земя. Защо ли?

А в историята остава с продажбата на българската армия за участие в Първата световна на кайзера. И „творец“ на две национални катастрофи.

„Уважерие“ към подобни изказват англичаните през 1642, французите през 1789, руснаците през 1917 година, както и австрийци, немци, китайци…

Препоръчвам, впрочем, да прочетете Търновската конституция и ще разберете, че България не е имала законен монарх след бягството на Фердинанд…

хххх

Като споменах за законност и легитимност и ей ви го Зеленски. Не ще да напуска поста – въпреки че мандатът изтече.

Просто не ще! Детето не иска да слиза от въртележката, клоунът не напуска арената…

Украинците да му мислят – самообявил се е за вечен техен вожд.

Обаче – защо родните фейкаджии ни баламосват? Видите ли, лъжат, имало решение на ООН, признаващо Зеленски за президент. Въпреки нелегитимността му…

Да, ама не! – както викаше един верен служител на вска власт. Нито е имало заседание на Общото събрание, нито на Съвета за сигурност.

А и няма как – Русия веднага би наложила вето…

Но медиите го твърдят и юрайчовците вярват…

А по Конституцията на Украйна /член 111/ в подобен случай спикерът на Радата говори от името на парламента, който поема властта.

И става още по-интересно. Кой би водил мирни преговори от името на Украйна? Зеленски? Който вече е нула…

И, впрочем, как ще преговаря, когато има закон, забраняващ всякакви преговори?

Хубаво юридическо оплитане, нали?

А кому ще се превеждат парите от Запада? На Зеленски? За нови имоти – извън ония в САЩ, Испания, Италия?

Щеше да е смешно, ако не беше много, много тъжно…

хххх

Прибалтийските джуджета щели да спират Русия…

И пак се сещам за вица – македонците искали да обявят война на Китай. Само един бил пронив. С аргумента – „Каде че ги кОпаме?“…

хххх

Ровя из интернета и зяпам от сантиметри в екрана. Има интересни работи, има…

Немски клип. Дядо и внук. Младото момче: „ Дядо, украинците воюват срещу руснаците и ще ги бият…“ Дядото: „ Добре, но не забравяй супата…“

Внукът: „ Дядо, ние даваме пари и оръжие на украинците да бият Русия…“

„Добре, но не забравяй супата“…

„Дядо, наши танкове пак ще са по украинските полета…“

„Добре, но помни – супата…“

„Дядо, защо все за супа говориш?“.
„Когато бях на твоите години пак така се радвахме. После дойдоха руснаците, аз бях на твоите години и ни раздаваха супа от походните кухни. Учи руски, за да си поискаш супа…“

/Разговорът по памет/…

Юрайя, помни супата! И купувай букет за Орлов мост…