гротески

Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – изворна и луканката на бялото магаре”.

Е няма как – наложи се да бягам много бързо, докато не са решили да ме вкарат в кацата с лайна за допълнителен разпит; иди обяснявай после, че изобщо нямаш сестра. На всичко отгоре, се наложи да правя корекции в текста, защото разбойниците бяха не четиридесет, както е упоменато в приказката, а доста повече – барем двеста и четиридесет и освен това ползват парламентарен имунитет, така че не можеш да ги барнеш отникъде за зулумите и маскарлъците, дето си позволяват преди и след заседанията. Освен това онази Моргиана*  /не е Мургина/ се оказа обикновена откачалка и единствено, което правеше е да кисне по цял ден пред огледалото и да иска пари. Хич не и увира тиквата, че парите ги глътна държавата /пардон – разбойниците/ и непрекъснато хленчи:

 -     Дай за гердан, дай за пръстен, дай за блуза, за джинси, за козметика, за парфюми, дай, дай, дай!..

Аман вече от тази бурна любов; ще взема да яхна магарето – тоест – москвича и да се покрия вдън „Гори Тилилейски”. И му викам на оня серсемин – главатаря на разбойниците: „Абе момче, ти имаш ли акъл, че все съкровища ти се привиждат? Вземай си „плоския данък” и ми се махай от главата, че накрая ще пусна Албена Вулева да те ухапе!”

... Момент, да не настъпят недоразумения! Албена Вулева е моята кучка, дето по-лани спечелих на един конкурс по надпяване или май беше надпиване /не помня добре/ по случай деня на народните будители; някой да не си помисли нещо друго. Оказа се обикновен помияр и много лае, когато минат цигани и министри, вероятно защото не намира съществена разлика между тях; и едните, и другите крадат на поразия. Прочее, наградата беше сборник със стихове от популярни бг поетеси, но аз го замених за кучка. Хареса го един циганин, щото на човека му трябвали текстове за чалга /бил музикант/, пък аз предпочитам кучка пред поетеса – хем ще лае по същия начин, хем ще ме пази от народните будители.

Ами как няма да я закъсаме, като нямат наяждане тези двеста и четиридесет върли разбойника? Каквито и съкровища да изрови човек, те веднага довтасват и започват да реват с всичка сила, че парите им принадлежат по право, защото между равните, били най-равни и държавата e длъжна да ги обгрижва като писани яйца. Даже Албена Вулева /имам предвид кучката/  не може да ги уплаши и започва да вие жалостиво, когато министърът на финансите дава отчет пред бюджетната комисия.

Така че моята хич не е за завиждане. Намирам се в обкръжение и се налага да вдигна бялото знаме, само не зная как ще се споразумеем с победителите за капитулацията. Би трябвало, съгласно международните конвенции, победителите да поемат издръжката на победените, но този случай е по-специален; става обратно – аз победеният трябва да пълня гушите на своите победители. От едната страна ме атакува ордата от парламента, от другата – ордата от Столипиново, от трета – извънземните от Блог бг, разни самотни влюбени, разни недолюбени и пр., така че няма отърваване. И всички искат пари, пък никой не работи, включително и тази Моргиана, дето уж не е Троянски кон, нито Троянска кобила и уж много ме обичала, но само, когато и покажа пачката с финикийски знаци; през останалото време съм прост селянин и дърводелец.

-            Я виж – казва – другите мъже се издигнаха и вече гейове станаха, пък ти още си стоиш – един нищо и никакъв милионер!

Айде холан сега – то само това остава – да развея знамето на гей парада, та хептен да се прочуем!

-            Така е – отговарям – скъпа,  не съм като другите мъже; обикновен Марко Тотев съм си и на Сезам му ръждясаха пантите, защото отдавна няма съкровища.

-            Не съм ти никаква „скъпа”, щом няма съкровища. – беснее тя. – Освен това изобщо не приличаш на Аксел** , а си един скапан, вмирисан, гнусен, алчен стар пергиш, който ужасно ме разочарова. Ако искаш да ти се усмихвам, остави тук на масата триста и петдесет хиляди долара и се махай, че ми се гади от тебе!

-            А сега де, кой ли пък ще е тоя Аксел и защо трябва да приличам на него?! – запецвам аз и се опитвам да проумея нещо. – И каква ще да е тая усмивка за триста и петдесет хиляди долара; да не би да e решила да ми се усмихне най-малката щерка на шейха на Абу Даби?

-            Дори не знаеш кой е Аксел!? Оказва се, че освен си ужасно беден, си и ужасно примитивен. Не може един съвременен човек да не знае кой е Аксел...

-            Ето че аз не го зная и не ме интересува. Майната му и на Аксел, и на всички акселчета около него! Аз си тръгвам.

-            Хич не се опитвай да се измъкнеш! Остави тук парите и тогава можеш да се пръждосваш. Изобщо не си ми нужен.

-            Но какви пари – ти какво си въобразяваш!?

-            Как какви?! Разбира се, парите за лечението, което съм осъществила над тебе.

-            Но какво лечение!?

-            Как какво? Докато не те познавах лично и мислех, че си Аксел, те излекувах от рак, диабет, цироза, шизофрения, хипертрофия на простатата, диария, запек и пр... Ти какво си въобразяваш? В щатите един пълен курс на подобно лечение е петстотин хиляди... От етични съображения, че си прост милионер,  ти правя отстъпка. И така – давай парите!

-            Чакай малко! – шашвам се аз. – И как така си ме излекувала от тия страшни болести, като никога не съм бил болен, никога не съм бил Аксел и освен това не съм ти виждал физиономията до ден днешен?

-            Изобщо не е нужно да ми виждаш физиономията, пък и аз вече хич не желая да  виждам твоята, че си ми опротивял до болка.

-            А как тогава си провела лечението, за което хал хабер си нямам?

-            Разбира се, от дистанция. Освен доктор, съм и екстрасенс. Лечението се провежда по телепатичен път, че то иначе и баба знае. Влязох в твоята аура и разбрах, че си сериозно болен. Останалото е лесно.

-            Аха, аха, значи действаш от дистанция – съвсем се видиотих аз. – Остава сега да започнеш да твърдиш, че и секс си правила с мен от дистанция.

-            Това не е твоя работа как и с кого правя секс. С тебе пък – никога; я се виж на какво приличаш! Чакам да ми платиш за услугата.

-            Ей сега – веднага. Само ще потърпиш малко Сезам да се отвори; иди се изпикай на пантите да падне ръждата, вземай съкровището и ми се махай от главата! Но гледай да не те мерне министърът на финансите, че ще ти лепне един плосък данък на задника!

Едва успях да се откача от тази напаст божия и побягнах с всичка сила „вдън Гори Тилилейски.” Тя „хубавицата” Моргиана няма никакъв шанс да ме догони, защото бягам много бързо. В подобна ситуация дори онзи Болт*** може само да диша праха ми. Сега чакам змея от приказката /надявам се да има такъв и да се казва Аксел/, за да му се извиня, че бях с намерение да му я отнема, както се изисква в сценария. Но сценарият е объркан тотално; вече нямам такова желание и му я отстъпвам. Халал да му е; аман от разочаровани принцеси, давам я с все куклите и парцалите!

То като размисли човек, във всички приказки има по някоя откачалка, дето внася разнообразие в меланхолията, но такова чудо не ми се е случвало никога. Поне да беше млада и красива, както заблуждават в оная дебела книга, бих преглътнал всички омерзения, а тя – една повехнала лелка в климакс и със съвсем типична диагноза. Дори не е необходимо да си медик, за да поставиш диагнозата.

Така, така, така – вече мога да си отдъхна с облекчение и да пия една студена вода; нали все пак, разбойниците ми бяха обещали цяла кофа – полага ми се. А луканката на бялото магаре я отстъпвам на държавата.

Какво ще стане по-нататък ли? Ми не знам и не мога да проумея. Знам само, че трябва да се крия от разбойниците и от жените, защото и едните, и другите ме виждат в ролята на завършен идиот. Да се надяваме, че нашите двеста и четиридесет избраника са се наяли достатъчно и ще оставят някой кокал на Албена Вулева /справка - кучката/.

Ако трябва да сме точни, това изобщо не е приказка. Първо няма никакво съкровище и на Сезам са ръждясали пантите; значи трябва да викнем Бойко Борисов да я отвори. Но в такъв случай няма смисъл да го разкарваме човека, що за бабаитлък е това, сякаш си няма друга работа, та да хукне да реже лентата на някакъв несъществуващ Сезам. Значи без съкровището и без омагьосаната принцеса, на практика няма и приказка, макар че змеят се подвизава някъде из министерския съвет, а разбойниците са цял парламент и отмъкнаха парите в частните си сейфове. Поне Моргиана да беше стока, та да си направи човек един обикновен флирт, а тя съвсем е превъртяла от тоя Аксел и не ме бръсне за слива. То се знае, няма и магьосник; иди че вярвай в омагьосани принцеси в такава суша, когато жабите измряха от жажда, а българките се помъкнаха с шалвари. Чудя му се на акъла на онзи, дето целунал жабата; толкова ли е бил загорял, та го е ударил ачик на содомия и то с такова отвратително земноводно; барем да беше Анджелина Джоли.

Накрая яли, пили и се веселили и им се народили много деца /то само това липсва/; ама че постна история! Да си развалиш рахата с някаква съмнителна принцеса, само заради едното ядене и пиене, хич не си струва. Ами, ако не е омагьосана, ако си е обикновена жаба и иска все да я целуваш, как ще я караме тогава? А, ако има и други покрай нея – цял гьол с жаби, или цял катун народни избраници, тогава май хептен ще я закъсаме. Да вървят на майната си; ще мина някак и без принцеса!

Видях и акъла на тази Моргиана, хем почти не беше жаба, дори ходеше права; напатих се и сега бягам през девет гори в десета. Давам я цялата на оня Аксел – да му е жива и здрава; аз съм до тук!

И тя каква стана сега? Ами никаква. Пък приказката хептен изпростя; имало глава да пати, но добре че се покрих овреме.

Нека обобщим. Значи – съкровището го разграбиха депутатите, пардон, разбойниците, Моргиана е фалшива принцеса, дори не е омагьосана, а само малко /дори бая/ лудичка и злият магьосник избягал панически по време на сеанса /може да го е ощипала/.  Министърът на финансите има проблеми с бюджета, но той изобщо не е змей и няма как да опази държавата от народните избраници. Змеят също не е змей, а жабите измряха, та ще се наложи да внасяме жаби от Италия или, може би, кучета от Виетнам, макар че Албена Вулева има по-особено мнение по въпроса. Но това е тема за друга приказка.

И все пак, извадих късмет. Сега като си помисля, че можеше да се появи от някъде и тъщата /не е нужно да е царица/, косата ми се изправя от ужас. Слава Богу, разминах се без тъща и съм още жив. Докторът ме прегледа и каза, че няма никъде нагризано и наръфано, общо взето мога да чета менюто.

Ето, че си дойдохме на думата. Днес възнамерявам да премина на бира и кебапчета; било доста здравословно. Но чувам, че Албена Вулева квичи навън и трябва да и занеса кокали.

*      Любимката на Али Баба.

      **    Аксел Роуз - рок звезда

***  Шампион в спринта