В началото непрекъснато си задавах въпроса: Защо точно аз? Защо точно на мен се случи? Защо не избраха някой друг за гадния си експеримент? Научно подплатеното обяснение не ме устройваше защото то аргументираше необходимостта от мярката, но не даваше отговор на въпроса защо точно аз?
Странно и ужасно ми изглеждаше. Има те… После те няма четири пъти по триста шейсет и пет… Достатъчно дълго за да бъдеш забравен. И после хооп- измъкват те за кратко от нафталина колкото да покажат на света, че не си умрял, попечеш се на слънцето и после хайде пак под капака на забравата.
Отначало таях надежда, че някой ще изрази съжаление от липсата ми и ще оспори въпросното решение. Но уви. Всички си припкаха по утъпканите си ежедневни коловози и дори тези, най-близко разположените, които в началото ме гледаха съчувствено ме забравиха.
Очаквах също, че поне родените в обвързване с моя номер ще вдигнат бунт, но и те не реагираха, нещо повече, моята липса сякаш ги подмладяваше и приспиваше желанието за бунт ...