И аз, като Cherry Darling*, притежавах няколко ненужни таланта, един от тях бе да запомням непотребна информация. Преди време бях наизустила всички обяви от един сайт за имоти, исках да си купя къща и да живея на село, сама, не знам дали щях да се справя, но исках... Винаги искам по няколко неща в комплект, обикновено се самоизключват, така че... рядко оставам задоволена. Противно на всеобщото мнение, че се самоунищожавах, всъщност си доставях удоволствие, никой не разбра. че ми е хубаво, когато се наранявам. Сякаш се раждах отново - невидимо раждане след всяка рана. Обичах да гледам как безумните ми мечти се разбиват, за да направят място на други - също толкова безумни.

     Как хората вземат решения? Никога не съм направила и един хладнокръвно практичен избор, без да прекарам часове в съмнения, това, разбира се, не беше проблем само за мен...

     Нивото на ром в бутилката опасно падаше, спомних си как баща ми казваше: "спокойно, дечко, имаш цял един живот да промениш света", с времето, този "цял живот" започна да кънти в главата ми, вече беше "почти живот"...

     Осъзнавах, че съм тъжна, не е кой знае какво прозрение, но поне бях искрена. Поради мазохистичните си наклонности, се чувствах добре в такива моменти. Тъгата ми никога не бе придружена от страх, което правеше изживяването още по-хубаво. Никога, освен онзи път - пълзеше към мен грациозно и сигурно...

    Не знам дали от алкохола, дали от набралото огорчение, или от мириса на дъжд, но нещо в мен покълваше - смелост. Познавах я тази смелост, беше от онези, които винаги закъсняват, които изчакват съмнението да удави всичко в теб, тогава се блъска в гърдите ти с такава сила, че е по-обсебваща от страха. Опасна, защото лъже, нереална и оцветена. Смелостта и страхът ми действаха еднакво, така че в онзи миг ми беше все едно какво ме залива. Бях ужасена, не толкова от това, което можеше да ми се случи, а от това, което можех да направя, за да се предпазя. В такива моменти се преструвах, че не познавам себе си, все едно се бях срещнала съвсем случайно на улицата, беше ми по-лесно, отдавах всичко на импулс, страхувах се да призная, че е част от мен. Така или иначе, не исках да се познавам толкова добре, поне не на този етап. Имах егоистичното намерение цял живот да разгадавам единствено себе си, така че не бързах.

    Не притежавах умението да стресирам хората, което, с времето, се превърна в проблем. В началото ми беше много трудно да прикривам желанията си, после ставаше все по-лесно... Един ден осъзнах, че умея да лъжа нечовешки добре, че е много по-удобно да правя това, което се очаква от мен. Така се изгубих. Не! Не просто се изгубих, а се измислих - удобна, подходяща и без никакви бодли, бях една истински добра лъжа, почти шедьовър. И това, разбира се, все някога трябваше да свърши. Няма да се впускам в подробности за тези дни, минаха по инерция, просто ги изживях.

    Беше дошло време да се родя. За пореден път. Дяволски болезнено. Трябваше да ми достави удоволствие... по принцип... Но беше различно. Странно как хората винаги искаме промяна, а когато тя е на път да се случи,  изпадаме в паника.

    Събудих се трепереща. С ужас осъзнах, че безплътните вериги, обикновено около ръцете ми, сега висяха неми на стената. Изтръпнах. Как си се осмелила?!? Станах от леглото безумно изплашена, дрехите ми тежаха, съблякох се и ги захвърлих към червения ъгъл. Останах съвсем гола. Свлякох се на колене и едва повдигнах глава. Очите ми пареха, сякаш имах стъклена вата по вътрешната страна на клепачите. Изстенах. Дъхът, който излезе от устните ми, беше леден, можех да го взема в ръка. За първи път се раждах толкова девствена. Старият страх, че ще се опозная твърде бързо, се превърна в нов... как ще умреш така непозната за себе си... Наистина вярвах, че ще умра още същата нощ, сякаш бях излязла от утробата на Мора*. За моя огромна изненада, обаче, не умирах, случваше се нещо много по-изключително...

    Мостовете, които се бяха вградили в мен през годините, толкова забравени до този момент, започнаха да избуяват от очите ми, покрити с мъх и очакване...

Cherry Darling - героиня на Тарантино, стриптизьорка, която си прави списъци с ненужни таланти.

Мора - славянски бог на смъртта и студа.