из "Приказки от Никъде"

Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за момент през прозореца. - Нищо не се вижда! Ти какво виждаш?
- Как какво?! - възкликна Но Щен Вълк, искрено учуден от тоталната ненаблюдателност и недосетливост на събеседника си: - Тъмнината естествено! Не е ли очевидно?!

Бонус сцена

- Този курс ще ви помогне да отворите прозорец към вътрешното ви "аз" - обясняваше Пси Хи Атър, докато натъпкваше лулата си с ароматен тютюн.
- Ми добре - сви рамене Но Щен Вълк и се намести по-удобно в креслото си.
- А дали ще може вместо прозорец да отворим врата? - вдигна въпросително лапа Ко Та Рак. - Някак си по-лесен ще е достъпът после...