Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата Ра, не много време по-късно.
- Ох! - изохка тя и, разтривайки четирибуквието си, недоволно измърмори: - Няма нищо по-неприятно от легло с лош нрав!
...
В котешкото училище тече урок на тема "Времето".
- Времето ли? - сви рамене Мър Мяу. - Времето е най-простото нещо.
- Така ли? - повдигна вежда Шира. - Кажете ми тогава за утре.
- Утре започва от днес - уверено отговори Мър Мър.
- Колко удобно - сбърчи нос големият котарак от шестия пръстен. - Ами вчера?
- Вчера ли? - неуверено смутолеви Ко Те. - Вчера не свърши ли вече?!
- Хъм - изсумтя Шира. - Как мерите времето?
- Не чувствам нужда да го меря - усмихна се Мър Мяу.
...
- Има само днес, утре тепърва предстои, а вчера тъне в забрава... - казвайки това, Отшелникът доволно поглади брадата си.
- Нищо не потъва в забрава - тихо каза Ръмжачът. - Докато има кой да си спомня за него.
...
- Не е ли красиво...? - замечтано възкликна Дра Кон Чо, гледайки прясно натрупалия сняг.
- По-красиво ще е да си легна в леглото с топла грейка на гърба... - измърмори Но Щен Вълк, който хич не харесваше да му е студено.