18.04.2010 г., 14:56

Из "Приказки от Никъде"

692 0 0
1 мин за четене

Скръц-скърц... Люш-люш... Скърц-скръц... Люш-люш...
Черната Пантера Ра се бе изтегнала в хамака на Но Щен Вълк и се полюшваше блажено мързелувайки, а хамакът тихичко проскърцваше...
- Кеф - протегна се пантерата. - Нищо чудно, че Но толкова често се излежава тук.
ТУП - изтърси се на пода задремалата Ра, не много време по-късно.
- Ох! - изохка тя и, разтривайки четирибуквието си, недоволно измърмори: - Няма нищо по-неприятно от легло с лош нрав!
...
В котешкото училище тече урок на тема "Времето".
- Времето ли? - сви рамене Мър Мяу. - Времето е най-простото нещо.
- Така ли? - повдигна вежда Шира. - Кажете ми тогава за утре.
- Утре започва от днес - уверено отговори Мър Мър.
- Колко удобно - сбърчи нос големият котарак от шестия пръстен. - Ами вчера?
- Вчера ли? - неуверено смутолеви Ко Те. - Вчера не свърши ли вече?!
- Хъм - изсумтя Шира. - Как мерите времето?
- Не чувствам нужда да го меря - усмихна се Мър Мяу.
...
- Има само днес, утре тепърва предстои, а вчера тъне в забрава... - казвайки това, Отшелникът доволно поглади брадата си.
- Нищо не потъва в забрава - тихо каза Ръмжачът. - Докато има кой да си спомня за него.
...
- Не е ли красиво...? - замечтано възкликна Дра Кон Чо, гледайки прясно натрупалия сняг.
- По-красиво ще е да си легна в леглото с топла грейка на гърба... - измърмори Но Щен Вълк, който хич не харесваше да му е студено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...